Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— Не спомена нищо за демоните — отвърна Гарион. — Те също са в Даршива.

Закат се намръщи.

— Забравих. Те ще помагат на Урвон, нали?

— Нахаз ще застане на негова страна — каза Белгарат. — Морджа ще помага на даршиванците.

— Я обясни по-подробно.

— Урвон е довел Нахаз, а Зандрамас е призовала друг господар на демоните, който да й помогне — обясни възрастният мъж. — Морджа е господар на демоните в Мориндландия. Той и Нахаз са равни по сила и се мразят от векове.

— Това означава, че няма да има победител и че враждебните ни сили ще запазят равновесието помежду си. И двете страни имат на разположение и добре въоръжени армии, и демони.

— Демоните не се особено придирчиви към жертвите си, Закат — рече Поулгара. — Те убиват всичко, което се движи, а твоята армия е тук, в Даршива.

— Права си — призна императорът и се огледа. — Някакви предложения?

Белгарат и Поулгара се спогледаха, после старият вълшебник вдигна рамене и каза:

— Струва си да опитаме. Той не обича ангараките, но демоните му харесват още по-малко. Мисля, че ако излезем от лагера, вероятността да успеем с негова помощ ще бъде по-голяма.

— За кого по-точно говорите? — попита Закат.

— За Алдур — отговори Белгарат и се почеса по бузата. — Ще бъде ли безопасно, ако му кажем, че ти няма да пожелаеш да ни последваш, ако армията ти е изложена на риск от поголовно унищожение?

— Мисля, че може да потвърдиш това. — Очите на Закат се разшириха. — Опитваш се да кажеш, че си в състояние да призовеш един от боговете?

— Не съм сигурен дали „призовавам“ е точната дума, но ние наистина можем да разговаряме с него. Да видим какво ще каже той.

— Няма да използваш никакви хитрости, нали, татко? — попита Поулгара.

— Алдур знае какво правя — отговори той. — Не бих могъл да го измамя, дори и да опитам. Нежеланието на Закат да дойде с нас ни дава възможност да започнем разговор с него. Алдур е разумен, но винаги е харесвал разгорещените спорове. Би трябвало да знаеш това, Поул. В края на краищата самият той ти помогна да увеличиш майсторството си и да се образоваш. Хайде да проверим дали можем да разговаряме с него.

— Съгласни ли сте да дойда и аз? — попита Ерионд. — Аз също трябва да обсъдя нещо с него.

Белгарат го изгледа изненадано и за момент сякаш се готвеше да му откаже, но след това промени решението си.

— Постъпи както намериш за добре — сви рамене той. — Атеска, би ли заповядал на пазачите да ни пуснат до рова, който заобикаля лагера? След това ще продължим сами.

Атеска каза нещо на стражите пред вратата на палатката и тримата преминаха край часовоите, без някой да ги спре.

— Какво ли не бих дал да присъствам на тази среща — промърмори Брадор. — Виждал ли си някога Алдур, принц Келдар?

— Да, два пъти — отговори небрежно Силк. — Първо го видях в Долината, а след това в Ктхол Мишрак — той дойде с другите богове да прибере тялото на Торак, след като Гарион го уби.

— Предполагам, че Алдур е изпитал огромно задоволство от това — рече Закат. — Той и Торак бяха заклети врагове.

— Не — възрази тъжно Силк. — Нито един от тях не се зарадва от смъртта на Торак. Той и Алдур бяха братя. Но все пак смятам, че УЛ скърбеше най-дълбоко. В края на краищата Торак е негов син.

— Изглежда в теологията на ангараките има твърде големи празноти — замислено каза Закат. — Мисля, че гролимите дори не признават съществуването на УЛ.

— Биха променили мнението си, ако го видят — заяви Силк.

— Наистина ли изглежда толкова внушително? — попита Брадор.

— Той впечатлява не само с външния си вид — вдигна рамене Силк, — а по-скоро с присъствието си. То те кара да забравиш всичко останало.

— Той се държа много мило с мен — възрази Се’Недра.

— Всеки се държи мило с теб — отвърна й Силк. — Ти винаги оказваш такова въздействие на всички.

— Обикновено — поправи го Гарион.

— Смятам, че ще е най-добре да започнем да стягаме багажа — предложи Дурник. — Мисля, че Белгарат ще поиска да потеглим веднага щом се върне. — Ковачът погледна Атеска и попита: — Може ли да вземем някои неща от вашите складове? До Кел има много път, а ми се струва, че едва ли ще можем да намерим достатъчно хранителни припаси в Даршива.

— Разбира се — отговори генералът.

— В такъв случай ще направя списък с нещата, от които се нуждаем.

Дурник седна на масата и започна да пише, а Атеска хвърли проницателен поглед към Силк и каза:

— Досега не сме имали възможност да си поговорим за последните ви спекулации на стоковия пазар, нали, ваше височество?