Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— „Беше“ ли?

— Страхувам се, че повече няма да виждаме Менга сред нас. Той срещна една малка зелена змия на име Зит и скоро след това загуби интерес към всичко на тази земя.

Атеска отметна глава и се засмя.

— Чувал съм за домашния ти любимец — обърна се той към Сади. — Според теб дали Зит ще приеме медал — Героиня на империята, или нещо подобно?

— Не мисля, че това ще я заинтересува, генерал Атеска — отвърна хладно Сади. — Освен това, ако някой се опита да й закачи медал, Зит може би ще изтълкува погрешно благородното му намерение.

— Прав си — съгласи се Атеска и се огледа нервно. — Тя сега е затворена, нали?

— Разбира се, генерале — увери го Велвет и трапчинките грейнаха на лицето й. — в момента Зит се грижи за бебетата си, а те са наистина очарователни. Защо не ги покажеш на генерала, Сади?

— Ами… — поколеба се Атеска. — Може би някой друг път.

— Добре, Атеска — рече Белгарат. — Ние ти разказахме всичко. Смятам, че е време и ти да споделиш информацията си с нас.

— Ние също не криехме онова, което правим, древни. Силите на императора се изтеглиха от Мал Зет и използвахме Мага Рен, за да разгърнем войските си. Аз получих заповед да предвождам авангарда на армията към Маган и да завзема Фера. По този начин трябваше да отрежем пътя на подкрепленията на Зандрамас, пристигащи от Даршива, а армията на Урвон щеше да унищожи войските и в Пелдан. След това възнамерявахме да осъществим масирана атака срещу Урвон. Следващата стъпка беше да прекосим реката и да се справим с остатъка от силите на Зандрамас.

— Добър план — рече Силк.

— За нещастие не успяхме да го осъществим. Отрязахме пътя откъм Даршива, но един от подчинените на Зандрамас замина в Гандахар и нае многобройни войски, използващи бойни слонове. — Атеска се намръщи. — Мисля, че ще се наложи да говоря с Негово императорско величество по този въпрос. Нямам нищо против наемните войници, но пастирите от Гандахар не са особено придирчиви и се бият за всекиго, който им плаща добре. Както и да е, вчера е имало битка в централен Пелдан и слоновете са направили това, което правят обикновено. Армията на Урвон избягала, но вместо да се отправи назад към Селанта, войниците заобиколили слоновете и остатъка от армията на Даршива и тръгнали към Маган. Ако прекосят реката и стигнат в Даршива, ще се наложи да се справям с прекалено много неприятели едновременно. Ще трябва да се изправя срещу демоните, гролимите, чандимите, хрътките, слоновете, карандите и цялата армия на Даршива. — Той въздъхна. — Страхувам се, че всичко това няма да е онзи кратък и лесен поход, какъвто очаквах.

— Защо не оставиш Урвон и Зандрамас да се бият помежду си? — предложи Силк.

— Политика, принц Келдар. Императорът не желае да изглежда страхлив и безпомощен. Сигурен съм, че иска единствено неговата армия да побеждава в Малореа. Ако го направи някой от враговете му, би се създал лош прецедент, внушаващ на останалите му неприятели непокорни, неприятни мисли. Обществото в Малореа не е толкова монолитно, колкото изглежда отвън. Единствено огромната сила на императора го запазва цяло — тъкмо тя е причината, поради която то все още не се е разпаднало.

— Одобрявам този начин на мислене — съгласи се Силк. — Стабилността е добра за бизнеса.

— Като говорим за това — рече Атеска, — някой ден двамата с теб ще трябва да си поговорим за боб.

— Ще продаваш или ще купуваш, генерале? — попита нагло Силк.

— Нека се върнем към нашия случай, господа — предложи Поулгара. — Генерал Атеска, какви са плановете на императора — какво смята да прави той с нас?

— Това решава самият той, милейди — отвърна Атеска. — Негово величество не споделя с мен подобни неща. Беше много огорчен от начина, по който се отнесохте към гостоприемството му в Мал Зет.

— Той знаеше къде отиваме — решително каза Гарион. — Известна му беше и причината за това.

— Той желае да разговаря с вас тъкмо по този въпрос, ваше величество. Възможно е да постигнете някакво съгласие.

— Възможно, ала не особено вероятно.

— Това ще реши Негово императорско величество, нали?

Мъглата се разсея, но небето над Даршива беше покрито с тежки облаци. Застанал недалеч от носа на кораба, Гарион усети натрапчиво позната миризма — смесица от мирис на влажна ръжда, застояла вода и воня на мухъл. Взря се напред и видя гора — по-точно стотици изсъхнали бели дънери. Сърцето му се сви.

Атеска се присъедини до него и каза:

— Надявам се, че ваше величество не ми се сърди. Изглежда, че ми стана навик да ви пленявам заедно с вашите приятели.