Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— Ти просто изпълняваш заповеди, генерале — каза Гарион. — Свадата е между мен и твоя император, не между теб и мен.

— Вие сте много толерантен човек, ваше величество.

— Не съвсем, генерале. Но не си губя времето да се сърдя на хора, които изпълняват получените заповеди.

Атеска погледна към брега на Даршива, разположен на по-малко от миля от кораба и смени темата:

— Смятам, че до обяд вятърът ще разчисти облаците.

— Не бих разчитал на това, Атеска — отвърна мрачно Гарион. — Ходил ли си някога в Ктхол Мишрак?

— За военните няма причина да посещават необитаеми развалини, ваше величество.

— Ктхол Мишрак не беше необитаем — каза Гарион. — Чандимите бяха там, хрътките и всякакви други същества, на които дори не мога да измисля име.

— Религиозни фанатици — вдигна рамене Атеска. — Те правят особени неща, водени от някакви неразбираеми причини. Казвали са ми, че не е здравословно да се ходи там.

Гарион посочи брега на Даршива.

— Страхувам се, че се приближаваме към още едно подобно местенце. Зная, че мелцените са почти толкова скептично настроени към всички неестествени неща, колкото и толнедранците. Затова не съм сигурен дали ще повярваш на онова, което ще ти кажа. Усещаш ли някаква особена миризма?

Атеска подуши въздуха и сбърчи нос.

— Не е много приятна, нали?

— В Ктхол Мишрак миришеше по същия начин. А небето над Даршива е било покрито с облаци поне десетина години.

— Трудно ми е да приема това.

— Погледни дърветата. — Гарион посочи белите дънери. — Защо според теб е изсъхнала цялата гора?

— Появила се е някаква болест.

— Не, генерале. Досега щяха да поникнат фиданки, а няма дори ниски храсти. Дърветата са изсъхнали поради липсата на слънчева светлина. Там могат да виреят единствено плесени и гъби. От време на време вали и дъждовната вода се събира в локви. Слънчевите лъчи не достигат до тях, водата не може да се изпарява и се заблатява. На това се дължи неприятната воня, която усещаш.

— Струва ми се, че мирише и на ръжда. Каква е причината за това?

— Наистина не знам. В Ктхол Мишрак тази миризма идваше от руините на желязната кула на Торак. Даршива е обгърната от вечна тъмнина, защото е дом на Детето на Мрака.

— Чувал съм това име и по-рано. Кой е Детето на Мрака?

— Зандрамас — поне в настоящия момент. Сигурен ли си, че искаш войските ти да слязат там?

— Трябва да изпълня заповедта, която съм получил, крал Белгарион. Моите войници са добре обучени. Ще построят укрепен лагер на брега независимо дали слънцето свети, или не. След това ще изчакаме императора. Той трябва да вземе някои важни решения — включително и това какво ще прави с вас.

Приятелите на Гарион останаха да чакат на борда на кораба, а войниците слязоха на брега и започнаха да строят укрепения лагер. Малореанските войски работеха не по-малко упорито и ефективно от легионите на империя Толнедра. Относително бързо изчистиха няколко акра земя и издигнаха чист, добре подреден град от палатки. Откъм сушата той беше заобиколен от бруствери и дълбок ров, в който бяха забити заострени колове. Край брега на реката имаше ограда от остри пръти, а в самата вода бяха построени няколко плаващи кея.

В ранния следобед Гарион и другарите му бяха свалени на брега, отведоха ги в една голяма охранявана шатра в центъра на лагера и ги помолиха учтиво, но твърдо да не излизат от нея.

— Успя ли да се свържеш с Белдин? — попита шепнешком Силк Белгарат.

Възрастният мъж кимна.

— Измислил е нещо.

— Надявам се, че няма много да се бави — рече дребният драснианец. — Защото щом Закат пристигне, ще заповяда да ни преместят на по-сигурно място — може би в някоя крепост със здрави стени. — Той направи кисела физиономия. — Мразя затворите.

— Не мислиш ли, че преувеличаваш, принц Келдар? — попита Се’Недра. — Закат винаги се е държал като истински благородник.

— О, разбира се — отвърна Силк с подчертан сарказъм: — Защо не разкажеш същите приказки на всички мурги, разпънати на кръст в равнините на Хага? Императорът наистина може да се държи учтиво, когато това не му създава неудобства, но ние го разсърдихме сериозно. Смятам, че ако не изчезнем преди той да дойде тук, наистина ще ни покаже колко е ядосан.

— Грешиш, Келдар — сериозно каза Ерионд. — Просто Закат все още не знае какво да прави, това е всичко.

— Какво точно искаш да кажеш?

— В Ктхол Мургос Кайрадис му разкри, че в определен момент от живота си той ще се окаже на кръстопът. Смятам, че този момент е дошъл. Ако Закат направи правилния избор, може отново да се сприятелим с него.