Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

— Не — усмихна се горимът. — Народът на Улго никога няма да напусне пещерите. Ние живеем в тях вече пет хилядолетия и с течение на времето сме се променили. Сега очите ни не могат да понасят слънчевата светлина. Чудовищата от повърхността не могат да се доберат до нас, а присъствието им в планините държи непознатите по-надалеч. В действителност ние не се чувстваме удобно с непознати, така че сегашното положение на нещата вероятно е най-доброто.

Темата за чудовищата очевидно го бе огорчила. Горимът въздъхна, после се вгледа за миг в Се’недра, внимателно протегна крехката си ръка, хвана малката й брадичка и повдигна лицето на принцесата, за да може да го види по-добре.

— Не всички непознати същества са чудовища — рече той. Големите му виолетови очи бяха спокойни и много мъдри. — Вижте красотата на тази дриада.

Се’недра мъничко се уплаши — не от докосването; възрастните хора винаги бяха реагирали на красивото й като цвете лице със същия жест, откакто се помнеше — сепна се от следното: прастарият мъж веднага позна, че тя не е изцяло човешко същество.

— Кажи ми, дете — попита я горимът. — Дриадите все още ли почитат УЛ?

— Съжалявам — обърка се тя. — Съвсем доскоро аз дори не бях чувала за бог УЛ. Не зная защо, но учителите ми имаха много малко информация за вашия народ И за вашия бог.

— Принцесата е възпитавана като поданичка на Толнедра — обясни лейди Поулгара. — Тя е от рода Боруни — сигурна съм, че си чувал за връзката между този род и дриадите. Като толнедранка религията й я свързва с бог Недра.

— Добър бог — рече горимът. — Може би е малко старомоден за моя вкус, ала със сигурност е задоволителен във всяко друго отношение. Ала самите дриади… познават ли те все още своя бог?

— Боя се, че не — обади се Белгарат. — Те се откъснаха от родствениците си и хилядолетията са изтрили онова, което са знаели за УЛ. Във всеки случай те са лекомислени създания и религиозните ритуали не ги привличат особено.

Лицето на горима стана тъжно.

— Какъв бог почитат те сега?

— Всъщност никакъв — призна Белгарат. — Имат няколко свещени гори и един-два грубо изработени идола, издялани от корена на някое особено почитана дърво. Това е всичко. В действителност нямат ясно формулирани теологически схващания.

Се’недра реши, че този разговор я обижда. Трябваше да направи нещо. Знаеше как точно може да очарова един възрастен мъж. Беше се упражнявала с години върху баща си.

— Най-остро чувствам недостатъците на възпитанието си, свети гориме — излъга тя и се усмихна свенливо. — Но след като тайнственият УЛ е наследственият бог на дриадите, аз би трябвало да го познавам. Надявам се, че скоро ще получа нужните знания за него. Може да се случи така, че аз — макар и да съм недостойна — бих могла да бъда инструментът, с който вярата на моите сестри в техния истински бог ще се поднови.

Това беше хитроумна малка реч и като цяло Се’недра се чувстваше твърде горда с нея. Ала за нейна изненада горимът я прие прекалено сериозно.

— Кажи на сестрите си, че същината на нашата вяра може да бъде открита в Книгата на Улго — изрече сериозно той.

— Книгата на Улго — повтори принцесата. — Трябва да го запомня. Щом се върна в Тол Хонет, ще намеря един екземпляр и лично ще го изпратя в Леса на дриадите.

— Боя се, че екземплярите, които би намерила в Тол Хонет, ще бъдат много неточни. Езикът на моя народ е трудно разбираем за непознати и преводите са трудни. — Се’недра определено почувства, че милият старец става малко досаден с цялата тази работа. — Това често се случва със свещените книги — продължи той. — Нашето Свето писание е тясно свързано с историята на моя народ. Мъдростта на боговете е такава, че наставленията им са скрити в притчи. Нашите умове получават върховна наслада от притчите и посланията на боговете пристигат до нас чрез тях. Съвсем несъзнателно ние се учим, като същевременно се развличаме.

Се’недра беше запозната с тази теория. Господин Джийбърс, нейният учител, й беше изнасял дълги и досадни лекции на тази тема. Тя отчаяно зашава на мястото си и отвори уста да смени темата, но горимът неумолимо продължаваше:

— Нашата история е много древна. Би ли желала да я изслушаш?

Попаднала в капана на желанието си да се покаже умна, Се’недра можа единствено да кимне безпомощно.

И горимът започна:

— в началото на дните, когато светът бил изтъкан от тъма от Боговете, в безмълвните селения на небето живеел дух, известен само с името си УЛ.