Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

— Целият свят ще бъде осквернен, ако Торак спечели и властта над него — изтъкна Белгарат. — А ако нашата мисия не сполучи, Торак ще стане крал на целия свят.

— Той няма да царува в Улго — възрази Релг.

— Колко малко го познаваш — промърмори Поулгара.

— Няма да напусна пещерите — повтори Релг. — Появата на детето предстои и аз съм избран да го разкрия пред народа на Улго. Призван съм да го ръководя и обучавам, докато се подготви и стане горим.

— Колко интересно — отбеляза сухо горимът. — и кой ти съобщи, че тъкмо ти си избраният?

— УЛ разговаря с мен — заяви Релг.

— Странно. Когато УЛ приказва, всичките пещери отекват с неговия глас. В такъв случай трябваше да го е чуло цяло Улго.

— Той приказва с мен в сърцето ми — бързо отговори Релг.

— Каква особена постъпка от негова страна — меко отговори горимът.

— Всичко това е без значение — рязко изрече Белгарат. — Предпочитам да се присъединиш доброволно към групата ни, Релг, ала независимо от това дали желаеш, или не, ще дойдеш с нас. Сила, по-могъща от всички нас, повелява това. Можеш да спориш и да се съпротивляваш колкото желаеш, но когато си тръгнем оттук, ти ще ни придружиш.

— Никога! — извика Релг — Ще остана тук в служба на УЛ и на детето, което ще стане горим на Улго! Ако пък се опиташ да ме принудиш със сила, последователите ми няма да го позволят.

— За какво ни е притрябвала тази сляпа къртица, Белгарат? — попита Барак. — Само ще ни бъде в тежест. Забелязал съм, че мъже, които непрекъснато изтъкват своята святост и сами си правят комплименти за нея, обикновено са много лоши другари. При това какво умее да прави този, което аз не умея?

Релг го изгледа с презрение и заяви:

— Грамадните мъже с големи усти рядко имат големи мозъци. Наблюдавай внимателно, косматко. — Той се приближи до една от стените и попита: — Можеш ли да направиш това? — После притисна ръката си в стената и тя потъна с лекота, като че я потапяше във вода.

Силк изсвири от почуда, бързо отиде при него и когато Релг извади ръката си от стената, опипа мястото. Камъкът си беше камък.

— Как го правиш?

Релг грубо се изсмя и му обърна гръб.

— Това е способността, която го прави полезен за нас — обясни Белгарат. — Релг може да намира пещери, а ние трябва да открием къде са разположени пещерите под Рак Ктхол. Ако е необходимо, той е в състояние да премине през монолитна скала, за да ни помогне да ги открием.

— Но как е възможно човек да прави това? — попита Силк. Продължаваше да се взира в мястото, където Релг бе пъхнал ръката си в стената.

— Това е свързано със същността на материята — отговори вълшебникът. — Онова, което виждаме като монолитен блок, в действителност не е така непроницаемо.

— Предметите са или твърда материя, или не — настоя Силк.

— Твърдата материя е илюзия — обясни му Белгарат. — Релг е в състояние да прокара частиците, които изграждат плътта му, сред пространствата, съществуващи между съставните части на скалата.

— Ами ти можеш ли да го правиш? — попита скептично Силк.

Белгарат сви рамене.

— Не зная. Никога не съм имал случай да опитам. Ала Релг умее някак да открива пещерите и отива направо при тях. Може би и самият той не знае как го прави.

— Помага ми моята святост — заяви високомерно Релг.

— Може би — съгласи се вълшебникът с търпелива усмивка.

— Светостта на пещерите ме привлича, тъй като съм се посветил на всички свети неща — продължи да нарежда Релг. — Да напусна пещерите на Улго за мен ще означава да обърна гръб на светостта и да бъда осквернен.

— Ще видим — каза му Белгарат.

Сиянието в каменната стена, което Се’недра беше забелязала преди малко, започна да трепти и пулсира и на принцесата й се стори, че вижда в камъка смътните очертания на някаква фигура. По-късно, като че камъните бяха просто въздух, фигурата придоби форма и влезе в стаята. За миг изглеждаше, че фигурата е друг старец с брада и дрехи като тези на горима, макар че новодошлият беше много по-едър. После Се’недра беше обладана от непреодолимо усещане за свръхчовешка присъствие. Изпълнена със страхопочитание, принцесата потрепера, осъзнала че пред нея стои божество.

Релг зяпна от изненада срещу брадатата фигура, разтрепери се и със задавен вик падна по очи пред бога.

Фигурата спокойно погледна пълзящия фанатик.

— Изправи се, Релг — изрече тя с мек глас, в който отекваше ехото на вечността. Всички пещери наоколо започнаха да звънят със звуците на този глас. — Изправи се и служи на своя бог.