Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

— Ще бъде още по-ценна заради това, Белгарат. Ще дойде време, когато нейният огън и бодлите й ще ни послужат много повече от красотата й. — УЛ погледна още веднъж към Гарион и странна, разбираща усмивка трепна по лицето му. Поради някаква незнайна причина Се’недра почувства, че се изчервява, след това вирна предизвикателно брадичка.

— Дойдох, за да поприказвам с тебе, дъще — обърна се към нея УЛ, а тонът и лицето му станаха сериозни. — Ти трябва да останеш тук, когато другарите ти поемат на път. Не отивай в кралството на мургите, защото ако предприемеш това пътуване до Рак Ктхол, сигурно ще умреш, а без теб битката срещу мрака ще завърши с неуспех. Остани тук, на сигурно място в Улго, докато твоите другари се завърнат.

Това беше едно от нещата, които Се’недра разбираше много добре. Като принцеса тя осъзнаваше, че трябва веднага да се подчини пред авторитета и властта. Макар че цял живот беше побеждавала чрез ласкателства и беше придумвала баща си, дори го беше дразнила, за да постигне онова, което желае, тя много рядко се беше противопоставяла открито на волята му. Сега тя наведе глава:

— Ще сторя както повели, пресвети — отговори тя, без дори да помисли за последиците от думите на бога.

УЛ кимна със задоволство.

— Така пророчеството е защитено — заяви той. — Всеки от вас има своята задача в нашата обща работа — аз също имам своя. Повече няма да ви задържам, деца мои. Сбогом и на добър час. Ще се срещнем отново. — След като изрече това, богът изчезна.

Звукът от последните му думи още отекваше в пещерите на Улго. След миг изпълнена с изумление тишина химнът на обожание отново загърмя в могъщ хор, защото всеки улгос беше издигнал глас в екстаз при това божествено посещение.

— Белар! — Барак въздъхна така, сякаш някъде бе станала експлозия. — Почувствахте ли го?

— УЛ е властна, неповторима личност — съгласи се Белгарат, после се обърна към Релг и вдигна едната си вежда. — Приемам, че вече си съгласен да дойдеш с нас, нали?

Лицето на Релг беше станало пепеляво.

— Ще се подчиня на своя бог — закле се той. — Ще отида там, където ми заповяда той.

— Радвам се, че този въпрос е уреден — каза Белгарат. — Точно сега той иска да отидеш в Рак Ктхол. По-късно може да има други планове за тебе, но в този момент Рак Ктхол е нещо, за което човек си заслужава да се тревожи.

— Ще ти се подчинявам безпрекословно — заяви фанатикът. — Както ми заповяда моят бог.

— Добре — отговори Белгарат и веднага зададе въпрос по същество: — Има ли начин да избегнем лошото време и трудностите на повърхността?

— Зная един път — отговори Релг. — Той е труден и дълъг, но ще ни изведе в предпланините над земята на хората коне.

— Виждаш ли — каза Силк на Барак, — той вече доказва, че ще бъде полезен.

Барак изсумтя. Все още не изглеждаше напълно убеден в това.

— Може ли да узная защо трябва да отидем в Рак Ктхол? — попита Релг. Цялото му държане се беше променило сред срещата му с неговия бог.

— Трябва да си върнем Кълбото на Алдур — съобщи му Белгарат.

— Чувал съм за това — призна Релг.

Силк се намръщи и го попита:

— Сигурен ли си, че ще успееш да откриеш пещерите под Рак Ктхол? Те няма да бъдат същите като пещерите на УЛ, нали разбираш. Не е много вероятно в Ктхол Мургос те да бъдат свещени — по-скоро ще бъде тъкмо обратното.

— Мога да открия каквато и да било пещера — навсякъде — уверено заяви Релг.

— Добре тогава — каза Белгарат. — Ако приемем, че всичко върви добре, ще преминем през планините и ще влезем незабелязано в града. Ще намерим Ктучик и ще му вземем Кълбото.

— Нима той няма да опита да се бие с нас? — попита Дурник.

— Надявам се, че ще го стори — отговори пламенно Белгарат.

Барак се засмя.

— Започваш да ми приличаш на алорн, Белгарат.

— Това не е задължително положителна черта — изтъкна Поулгара.

— Когато му дойде времето, ще се справя с магьосника на Рак Ктхол — мрачно каза вълшебникът. — Във всеки случай щом се доберем до Кълбото, отново ще минем през пещерите и трябва да побягаме здравата.

— И целият Ктхол Мургос ще се спусне по петите ни — добави Силк. — От време на време съм имал вземане-даване с мурги. Много упорит народ.

— Това може да ни създаде неприятности — призна Белгарат. — Ако цяла армия мурги ни последва на запад, това ще бъде прието като нашествие и ще започне война, за която все още не сме готови. Имате ли някакви предложения?

— Превърни ги в жаби — предложи Барак и сви рамене.