Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

— Извинете нашите обичаи, които може да ви се сторят странни — заговори горимът, след като забеляза, че Барак и Хетар посягат към плодовете с видима липса на ентусиазъм. — Ние сме народ, изключително свързан с церемониите. Винаги започваме да се храним с плодове в памет на годините, които сме изживели в търсене на Ул. Ще сервираме месото, когато му дойде времето.

— Откъде получавате такава храна в тези пещери, пресвети? — учтиво попита Силк.

— Нашите събирачи излизат от пещерите нощем — отговори горимът. — Казват, че плодовете и зърната, които донасят, били диви, но аз подозирам, че отдавна са се заели да обработват някои плодородни долини. Твърдят, че и месото било от диви животни, ала и по този въпрос имам определени съмнения. — Той кротко се усмихна. — Е, позволявам им тези малки измами.

Окуражен от благостта на горима, Дурник повдигна въпроса, който очевидно го измъчваше, откакто бяха влезли в града на върха на планината.

— Простете ми, почитаеми гориме — подхвана той, — но защо вашите строители правят всичко така обло? Искам да кажа — нищо не ми изглежда право. Всички постройки са полегати.

— Това е свързано с тежестта и опорите, които я поддържат, доколкото зная — отвърна горимът. — Всяка стена се събаря в края на краищата; но ако всички тръгнат да се събарят една срещу друга, нито една не може да се помръдне на повече от един пръст разстояние — те взаимно се крепят. При това, разбира се, формата им ни напомня за палатките, в които сме живели по време на нашите странствания.

Дурник замислено се навъси, опитвайки се да осъзнае казаното.

— Ами ти успя ли да си върнеш Кълбото на Алдур, Белгарат? — попита горимът.

— Все още не — отвърна Белгарат. — Преследвахме Зедар до Нийса, но Ктучик го пресрещна в Ктхол Мургос и му отне Кълбото. Сега то е в ръцете на Ктучик — в Рак Ктхол.

— А какво стана със Зедар?

— Успя да избяга от засадата на Ктучик и отнесе Торак в Ктхол Мишрак в Малореа. Там Ктучик не е в състояние да го събуди, използвайки Кълбото.

— Значи ще трябва да отидете в Рак Ктхол.

Белгарат кимна. Един слуга донесе огромна тава с димящо печено месо, постави я на масата, поклони се и излезе.

— Някой разбра ли как Зедар е успял да вземе Кълбото, без да бъде поразен от мощта му? — попита горимът.

— Използвал е дете — каза леля Поул. — Невинно същество.

— Аа — каза горимът и замислено поглади брадата си. — Нима Пророчеството не казва: „И детето ще даде онова, което по закон принадлежи на Избрания“!

— Да — потвърди Белгарат.

— Къде е детето сега?

— Доколкото знаем, Ктучик го държи в Рак Ктхол.

— Значи ще нападнеш Рак Ктхол?

— Ще ми трябва цяла армия, пък и много години, докато превзема крепостта. Смятам, че има друг начин. В един откъс от Даринавия летопис се споменава, че под Рак Ктхол имало пещери.

— Зная този пасаж, Белгарат. Той е много неясен. Предполагам, че би могло да се тълкува и по този начин, но ако не е така?

— Това се потвърждава и от ръкописа Мрин — настоя Белгарат.

— Положението с Мрин е дори по-лошо, приятелю. Той е толкова неясен, че прераства в пълна безсмислица.

— Имам чувството, че след като всичко това приключи, ще открием, че Мрин е най-точната версия от всички. Ала разполагам и с други доказателства. Когато мургите изграждаха Рак Ктхол, един сендарски роб избягал и успял да се върне в родината си. Не бил на себе си и бълнувал, но преди да умре непрекъснато повтарял за пещери под планината. И не само това. Анхег от Черек е намерил екземпляр от „Книгата на Торак“, която съдържа фрагмент от много старо предсказание на кролимите. В него се казва: „Добре пазете храма — отгоре и отдолу, защото Ктхраг Яска ще призове врагове за онова, което е долу, от въздуха, а за онова горе — от земята, за да го отвлекат отново.“

— Това е дори още по-неясно — възрази горимът.

— Предсказанията на кролимите обикновено са такива, но това е всичко, с което разполагам. Ако отхвърля възможността за съществуването на пещери под Рак Ктхол, трябва да обсадя града. За това ще ми бъдат необходими всичките армии на Западните кралства. В отговор Ктучик ще призове армиите на ангараките. Всичко наистина сочи някаква последна битка, но бих предпочел аз да избера мястото и времето за нея — а пустошта на мургите определено не е мястото, на което бих се спрял.

— С тези думи целиш да постигнеш нещо, нали?

Белгарат кимна.

— Имам нужда от гадател, който ще ми помогне да открия пещерите под Рак Ктхол и да ме заведе през тях до града.