Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

— В името на всички богове, страшно ми липсваше, Поул! — задъха се той. — Ела тук и ме целуни.

Тя се усмихна и с обич целуна мръсното му лице.

— Краставо куче!

— Стара крава. — Той се ухили и я сграбчи в смазващата си прегръдка.

— Не ми чупи ребрата, вуйчо — засмя се тя.

— От години не съм ти чупил нито едно, момичето ми.

— Ами недей и сега, ако обичаш.

В този момент близнаците донесоха чиния с яхния, от която се вдигаше пара, и голяма халба. Грозният мъж погледна с любопитство чинията, след това небрежно изсипа яхнията на земята и захвърли чинията настрана.

— Не мирише прекалено зле. — Той клекна и започна да тъпче храната в устата си с две ръце, ката от време на време поспираше само за да изплюе някое по-едро камъче, залепнало по парчетата месо. Когато приключи, гаврътна на един дъх съдържанието на халбата, оригна се гръмотевично, седна и започна да разчесва сплъстената си коса с измърсени от кашата пръсти.

— Хайде да поговорим по работа — рече той.

— Къде беше? — попита го Белгарат.

— В централната част на Ктхол Мургос. Седях на върха на един хълм, откакто свърши Битката при Воу Мимбре, и наблюдавах пещерата, където Белзедар отнесе Торак.

— Петстотин години? — ахна Силк.

Белдин сви рамене.

— Горе-долу толкова — отговори той с безразличие. — Все някой трябваше да наблюдава онзи и Опърления, пък и нямах неотложна работа, която да не бива да прекъсвам.

— Каза, че си видял Белзедар — напомни му леля Поул.

— Видях го преди около месец. Нахълта в пещерата, сякаш някакъв демон го следваше по петите, и измъкна Торак навън. После се превърна в лешояд и отлетя с тялото на Опърления.

— Сигурно е станало след като Ктучик го е причакал на нийсанската граница и му е отнел Кълбото — рече замислено Белгарат.

— Не знам. Това е част от твоята отговорност, не от моята. Аз трябваше да наблюдавам Торак, това бе всичко. Пепелта засипа ли и вас?

— Каква пепел?

— Когато Белзедар изнесе Торак, планината експлодира, раздра се на хиляди парчета. Предполагам, че това е свързано със силата, обкръжаваща тялото на Едноокия. Когато си тръгнах, още се вдигаше пушек.

— Ние се питахме какво ли е причинило това изригване — вметна леля Поул. — Цялата Нийса беше потънала в три пръста пепел.

— Жалко, че не е била по-дълбока.

— Видя ли някакви признаци…

— …подсказващи, че Торак се раздвижва? — попитаха близнаците.

— Вие двамата не можете ли поне веднъж да приказвате като хората? — изръмжа Белдин.

— Съжаляваме, просто…

— …природата ни е такава.

Грозният дребосък поклати с отвращение глава.

— Добре де. Не видях. Торак не помръдна нито веднъж. Когато Белзедар го измъкна от пещерата, по него имаше плесен. Все пак това са петстотин години, нали?

— Проследи ли Белзедар? — попита Белгарат.

— Естествено.

— Къде отнесе Торак?

— А ти къде мислиш, глупако? Разбира се, че в развалините на Ктхол Мишрак в Малореа. Има само няколко места на земята, които могат да издържат теглото на Торак, и това е едно от тях. Белзедар трябва да задържи Ктучик и Кълбото далеч от Торак и това беше единственото място, където можеше да отиде. Кролимите на Малореа отказват да приемат властта на Ктучик, така че там Белзедар ще бъде на сигурно място. Ще трябва да плати много висока цена за тяхната помощ, но те няма да пуснат Ктучик в Малореа — освен ако той не събере армия от мурги и не нападне страната.

— Да се надяваме, че ще се случи тъкмо това — рече Барак.

— От теб се очаква да бъдеш мечка, а не магаре — сряза го Белдин. — Недей да градиш надеждите си върху нещо невъзможно. Нито Ктучик, нито Белзедар биха започнали такава война точно сега — не и когато Белгарион крачи по света като истинско земетресение. — Той се намръщи срещу леля Поул. — Не можеш ли да го научиш да бъде малко по-тих? Или умът ти се е отпуснал както задните ти части?

— Бъди учтив, вуйчо — отговори тя. — Момчето тъкмо набира сили. Всички сме малко непохватни в началото.

— Той няма време да се глези като бебе, Поул. Звездите в южната част на Ктхол Мургос падат като отровени хлебарки, мъртвите кролими стенат в своите гробници от Рак Ктхол до Рак Хага. Времето напредва и той трябва да е готов.

— Ще бъде готов, вуйчо.

— Може би — кисело подметна мръсният дребосък.

— Ти ще се връщаш ли в Ктхол Мургос? — попита Белгарат.

— Не. Нашият учител ми каза да остана тук. Аз и близнаците трябва да свършим една работа и не разполагаме с много време.