Дейвид Едингс - Гарион

— Бих казал, че както вървят нещата, заплахата откъм Малория засега е незначителна — обобщих с радост. — Зедар още ли държи тялото на Торак в онази пещера?

— Поне беше там, когато наминах последния път. Прелетях отгоре на път за дома.

— Мургите занимават ли се с нещо, което да си заслужава вниманието?

— Укрепват стените на градовете си, това е всичко. Мисля, че чакат нападение.

— Защо ли пък ни трябва да ги нападаме? Всичко свърши при Во Мимбре.

— Мургите не се страхуват от нас, а от Ран Борун. След тези две опустошителни войни не са останали много от тях. Въпреки това обаче по земите им продължават да работят златните мини. Предполагам очакват Ран Борун да започне да къса големи парчета от Ктол Мург.

— Имаш ли представа какви ги замисля пък Ктучик?

— Нищо не знам. Доколкото ми е известно, той се е барикадирал в Рак Ктол. Урвон се е върнал в Мал Яска и също не помръдва оттам. Мисля, че случилото се при Во Мимбре е убедило ангараките да си дадат малко отдих.

— Хубаво. И аз имам нужда да си поема въздух. Имаш ли някакви планове занапред?

— Мисля да се върна в Южен Ктол Мург и да наглеждам Зедар. Искам да съм известен на мига, ако той реши да мести Опърленото лице.

След като Белдин замина, аз започнах да обхождам кулата си и да почиствам праха и мръсотията, трупани цели десетилетия. Не си правех някакви специални планове за подредба обаче. Обикновено си намирам по-интересни занимания, вместо да тичам с метлата нагоре-надолу.

Вече бях изкарал в кулата си близо месец, когато в една прекрасна утрин на късната пролет близнаците дойдоха при мен.

— Намерихме нещо твърде озадачаващо при Дарин, Белгарат — каза Белтира.

— Така ли?

— Там се споменават някакви „помощници“. Няма да са толкова значими като Водача или пък Повелителя на конете, но ще имат определен принос към делото.

— Ще ви помогна с каквото мога. Та какво е толкова озадачаващото в това?

— Доколкото схващаме, те ще са надраки.

— Надраки? — бях доста изненадан от този факт. — От къде на къде пък ангараките ще искат да ни помагат?

— Дарин не казва нищо по въпроса, а още не сме успели да намерим и съответния пасаж при Мрин.

Размислих няколко мига.

— Надраките никога не са обичали нито мургите, нито тулите — започнах да разсъждавам на глас. — Сега, когато Торак е повален в дълбок сън, те може да решат да действат на своя глава. Но не мога нищо да твърдя със сигурност, преди да съм се убедил с очите си.

— Тези „помощници“ още не са се появили — подчерта Белкира. — Пък и не знаем наследници на кои фамилии са.

— Може би сте на крачка от решението на въпроса. Но ако аз се размърдам малко, вероятно ще добия обща представа за настроенията на надраките.

— Това поне няма да ни навреди — съгласи се Белтира.

— Ще държа връзка с вас — обещах. — Дайте знак, ако намерите нещо в Мрин. Още няколко подробности може би ще ми помогнат да открия тези фамилии.

Нямаше нищо спешно и неотложно в тази задача, затова се отбих в Крепостта по пътя си на север и купих кон. Другите начини на придвижване изискваха по-голямо усилие, а точно тогава малко се бях отпуснал.

За няколко седмици стигнах Боктор, който драснианците възстановяваха с всички средства. Колкото и невероятно да звучи, Кал Торак им направи услуга като разруши всички техни градове. Алорните винаги строят безразборно, а улиците на града просто следваха първата попаднала козя пътека. Сега драснианците имаха шанса да започнат на чисто и наистина да направят архитектурен план на градовете си. Заварих Родар да се консултира с група архитекти. Те разгорещено спореха за булевардите, доколкото си спомням. Едната школа държеше на широки и прави улици. Другата пък предпочиташе тесни и криви сокаци, като неудобството от подобни улици те оправдаваха с мъглявото понятие „уют“.

— А ти какво мислиш, Белгарат? — попита Родар.

— Всичко зависи от това дали искате да построите още един Тол Хонет или пък нов Вал Алорн — отвърнах.

— Предпочитам Тол Хонет — каза Родар. — Толнедранците винаги са ни гледали надменно заради вида на нашите градове. Омръзна ми да ме мислят за старомоден.

— Имал ли си някакви контакти с надраките от войната насам? — попитах го.

— Не и официални. По границата се върти дребна търговия и както обикновено продължава да има търсачи на злато в планините на Надрак. Там златните залежи не са толкова богати и обширни като в Ктол Мург, но пък златото е достатъчно, за да привлича и авантюристи от други страни.