Дейвид Едингс - Гарион

Аз обикновено съм малко шумен, когато използвам Думата и Волята — от чисто перчене, предполагам — но Поул винаги ги е употребявала с мярка. Дори да знаех приблизително какво се кани да прави, едва-едва успях да доловя нещо като полъх, когато тя освободи Волята си и промълви една Дума.

Гелан продължаваше да сипе глупости, разправяйки на култистите колко велик е всъщност, когато друг, по-силен глас го заглуши. Той заекна и после млъкна съвсем.

Гласът беше на Чамдар, но неговите устни оставаха неподвижни. Звукът излизаше сякаш от самата му глава и той явно не осъзнаваше, че мислите му вече могат да бъдат чути от всички. „Ктучик ще ме възнагради, ако убия този дръвник — размишляваше кънтящият глас, — но Торак ще ме възнагради още повече, ако планът ми проработи. Когато този малоумен алорн попадне изцяло под моя власт, ще го заведа в Рива и той ще може да завладее отново Ктраг Яска. После ще го окова и ще го завлека в краката на Бога-Дракон, за да му се поклони и му поднесе проклетия камък в знак на пълното си подчинение. Такава заслуга непременно би трябвало да бъде богато възнаградена. Ще стана четвъртият ученик на Бога-Дракон, при това най-любимият. Аз ще съм първият му ученик, а Ктучик, Урвон и Зедар ще трябва да ми се подчиняват напълно. Моят подарък ще направи Торак Повелител на света, пък аз ще съм негова дясна ръка, докато трае Вечността. И това ще е съвсем заслужена награда.“

Съвсем ясно чух звука, когато владичеството на Чамдар над съзнанието на Гелан се пропука. И преди бяхме получавали някои доказателства, че Гелан има доста посредствен талант, но гласните размишления на Чамдар бяха достатъчни, за да го върнат към здравия разум. С огромно усилие той освободи съзнанието си и действителността се стовари над него с огромна сила, когато си даде сметка какво всъщност става. Звукът от това беше ужасяващ.

И понеже беше алорн, реакцията на Гелан можеше да бъде предвидена до най-малките подробности. Той се устреми към втрещения гролим с пламтящи очи и желание да убива.

— Какво ти става?! — гласът на Чамдар се изви до писък.

Юмрукът на Гелан беше единственият отговор. Ударът, който той стовари върху подчинения на Ктучик, можеше да повали и вол.

Няколко пъти размишлявах колко съществено би се променил ходът на историята, ако Гелан носеше брадва през онази нощ. Но като погледна по-напред във времето си давам сметка, че това всъщност е било за добро.

Чамдар отстъпи назад, очите му се изцъклиха и неговата Воля се изпари. Той тежко падна на земята, а няколко от псевдоалорните се втурнаха да защитят своя господар. Тъкмо се бях приготвил да се намеся, но останалите култисти ме изпревариха. Те се бяха клели във вярност на Гелан, а това е религиозен обет в Мечия култ. Всички се скупчиха около двамата дагаши. Объркването обаче даде шанс на Чамдар да дойде на себе си и да се измъкне. Той се пренесе в края на гъсталака, сдоби се с крила и отлетя нанякъде в нощта.

— Ние сме измамени! — изрева Гелан. — Това не е свещеник на Белар!

— Какво да правим сега, о, Пророче на Бога? — безпомощно попитаха култистите.

— Не ме наричайте повече така! — изкрещя им Гелан. — Не съм никакъв пророк. Всичко това е било заблуда, а аз обезчестих името си! — той смъкна мечата кожа от гърба си и я хвърли в огъня. — Мечият култ е лъжа и измама. Повече не желая да участвам в тях!

— Да открием лъжливия свещеник и да го убием! — извика един здравеняга и понеже бяха алорни, се втурнаха да изпълняват неговия призив. Пръснаха се измежду дърветата наоколо и търсиха близо час и половина, но през това време Чамдар вече беше много далече. Най-сетне се отказаха и се върнаха около огъня.

— Какво ще правим сега, Ваше Величество? — попита едрият алорн.

— Най-напред забравете това „Ваше Величество“! — отвърна Гелан. — Аз не съм ривански крал, затова не ме наричайте повече така. — Той изопна рамене. — Искам да се закълнете, че нито дума за това няма да изпуснете. Оттук насетне аз съм просто Гелан бъчварят и нищо повече! Ще се закълнете ли?

Естествено, че се заклеха. Какво друго им оставаше?

— Сега си вървете вкъщи при семействата! — нареди им той. — Забравете тази мръсна работа, заживейте отново собствения си живот и никога не споменавайте за кошмара, който преживяхме.

— Ами този гролим? — настоя войнственият юначага. — Този, който се правеше на свещеник на Белар?

— Семейството ми ще се справи с него — отговори Гелан. — Сега си вървете по къщите.