Дейвид Едингс - Гарион

— Можем да правим догадки цяла нощ — казах им. — За да избегнем изненадите, ще приемем, че те ще опитат и магия, при това с успех. Ако не стане така — чудесно, ако пък се случи, ще е добре да сме готови.

Изражението на Мергон беше много обидено.

— Ние просто така си говорим, Ваше превъзходителство — каза му Поул, — това е семейна черта. Но то всъщност не ви засяга. Сигурна съм, че Недра не би се разгневил, ако случайно чуете неща, които не би трябвало.

— Обаче братовчед ми със сигурност ще се ядоса — отговори той.

— Ран Борун не е толкова неразумен, Мергон — казах. — Напоследък се случиха много неща, които той не разбира. Още няколко няма да го извадят от равновесие. — Огледах се. — Май обсъдихме всичко — казах на присъстващите. — Опитайте се да поспите. Утре всички трябва да сме бодри.

Аз самият не последвах собствения си съвет, разбира се, но с времето се научих да се справям и без сън, когато се наложи. Настигнах Поул по слабо осветения коридор до тронната зала.

— Мисля, че е време да раздвижим хората си — казах й. — Ще кажа на Чо-Рам и Родар да намалят дистанцията между себе си и източния фланг на Торак. После ще говоря с Бранд и Ормик и ще ги посъветвам да поохлабят откъм северната страна. Искам техните воини да са по местата си и добре отпочинали, когато вдругиден пристигне Белдин.

— Желаеш ли аз да го направя? — предложи тя.

— Не, сам ще се погрижа. И без това не мога да спя. Ти наглеждай нещата тук, Поул. Зедар може да реши да ни изпревари.

— Ще имам грижа за това, татко. Ще те обидя ли, ако ти предложа нещо?

— Зависи какво е то.

— Използвай формата на бухал. Твоят сокол не изглежда никак подходящо в тъмното, а Зедар сигурно е предупредил воините си да следят за вълци.

— Ще си помисля. Ще гледам да се върна до сутринта, но ако не успея, ти ще ръководиш нещата тук. Не позволявай на Мандор да отваря пак портата.

— Ще се погрижа. Приятен полет, татко. — Поулгара е единственият човек на света, който може да каже подобно нещо, без то да звучи глупаво.

Послушах съвета й за бухала, но не приех любимата й форма. Вместо това избрах обикновен рогат бухал. След като прелетях над ангаракската армия обаче, пак се превърнах във вълк. Бухалите не летят много бързо, а нямах време.

Събудих Чо-Рам и Родар, а те изпратиха за улгоса Браса, който ръководеше армията на Горим.

— Не се доближавайте до войската на Торак — предупредих ги. — Той знае, че сте тук, но няма да предприеме нищо, освен ако не го принудите.

— Ще удържи ли Во Мимбре? — попита Родар.

— Мисля, че да. Мрин казва, че Торак ще бъде задържан пред Златния град три дни. Нищо не споменава за влизане вътре.

— Това може да се тълкува различно, Белгарат — възрази Чо-Рам.

— Всичко при Мрин може да се тълкува по различен начин, Чо-Рам, но мисля, че той би отбелязал, ако Во Мимбре трябва да падне. Това би било събитие , а Мрин не ги пропуска. Съберете хората си, господа. Тръгнете още с първите лъчи, но се придържайте поне на пет мили от левия фланг на Торак. Мимбратите ще трябва да се отбраняват сами още един ден.

Поех на северозапад от техния лагер и беше почти утрин, когато открих риванците, сендарите и астурианските стрелци.

— Време е да тръгвате, господа — казах на Бранд, Ормик и Елдалан. — Искам да сте достатъчно близо, за да можете да нападнете Кал Торак, когато настъпи вечерта. Ала засега не го закачайте. Утре ще ми трябва всеки воин.

Бранд държеше щита със Сферата на моя Учител, вградена в центъра му. Без дори да си дава сметка какво прави, той безцелно описваше кръгове около светещия камък, сякаш му беше играчка.

— Не си играй с него, Бранд — предупредих го. — Може да причини странни неща на ума ти, ако задържиш ръката си твърде дълго отгоре му. Каза ли ти вече твоят приятел какво трябва да правиш?

Той поклати глава.

— Още не. Сигурно чака да дойде времето.

— Май приемате това доста спокойно — порица го Ормик.

— Едва ли ще ми е от полза, ако се развълнувам.

Бранд погледна към мен.

— Бил си Дете на Светлината един или два пъти, нали, Белгарат?

— Веднъж — казах. — Поне аз знам само за един път. Твоят приятел може да ми е струпал още няколко на главата, без дори да се погрижи да ми го каже. Защо питаш?

— Чувстваше ли… ами, как да кажа… нещо като отчуждение към това, което става? Чувствам се някак отдалечен през последните няколко дни. Сякаш лично аз няма да участвам в срещата с Торак.

— Значи Необходимостта действа. Но ти донякъде си прав: когато наистина това се случи, твоят приятел ще поеме всичко в свои ръце.