Дейвид Едингс - Гарион

През първия ден ние оцеляхме. Кал Торак загуби хиляди от своите хора, а все още се намираше извън крепостта.

Струпахме купища сухи храсти и пирамиди от съчки върху стените, поляхме ги с газ и ги подпалихме. Пушекът не беше много приятен. Но огненият пръстен, обгърнал града, поне гарантираше, че няма да има никакви изненади през нощта.

След това се събрахме в тронната зала. Крал Алдориген беше извън себе си от радост.

— Най-плодоносният ми ден! — злорадстваше той. — Поздравявам те, бароне на Уилдантор. Твоите стрелци направиха деня така ценен за нас.

— Благодарен съм, Ваша светлост — отговори Уилдантор със скромен поклон, — но по-голямата заслуга е на моя приятел Мандор. Всичко, което хората ми сториха е, че прогониха ангараките от техните машини. Мандор изпрати своите воини с брадвите, за да насекат тези глупави неща на трески.

— Всеки от присъстващите тук има заслуга, господа — това беше Мергон, толнедранският посланик във Во Мимбре. Той беше мършав дребен човек, чийто ръст го издаваше, че е Борун. Това се потвърждаваше и от сребротъканата му синя мантия. Толнедранците имат сложна система от цветове, която сочеше принадлежността към някоя от многобройните им фамилии. — И за да обобщя, това наистина беше един твърде успешен ден — продължи той.

— Това е едва първият ден от битката, Мергон — предупредих го. — Не бих си позволил да ликувам преди да мине и утрешният. — Огледах се. — Къде е Поулгара?

— Замина по залез слънце — обясни Белкира. — Реши, че ще е добре да подслуша Торак и Зедар и тази нощ.

— Торак може да бъде чут и от стената, братко — казах. — Той става много гръмогласен, ако се разгневи. Когато двамата с Черек отидохме в Ктол Мишрак и си върнахме Сферата, можехме да го чуем от разстояние десет мили.

Лицето на Мергон доби обидено изражение.

— Моля те , не говори така, Белгарат — помоли той. — Знаеш, че като ме караш да слушам подобни неща, скверниш моята религия.

— Не слушай тогава — свих рамене.

— Какво да очакваме утре? — попита ме Уилдантор.

— И най-бегла представа нямам — признах си. — Защо не изчакаме Поул да се върне с някаква сигурна информация, вместо да си губим времето с предположения?

Беше малко след полунощ, когато Поулгара се прибра и ние отново се събрахме в тронната зала, за да изслушаме какво има да ни каже.

— Изглежда и Зедар вече не е сред любимците — каза ни тя с лека усмивка. — Трябвало е да превземе града още вчера и Торак му наговори доста нелицеприятни неща за него самия и за провала му.

— Провалът не беше само на Зедар, лейди Поулгара — каза Мергон. — И ние все пак допринесохме малко.

— Способността да прощава не е сред най-силните качества на Торак, Ваше превъзходителство — намеси се Белтира. — Той помни на кого има зъб.

— Така е — кимна Поулгара. — Не пропусна да припомни на Зедар друг негов провал. Твърдеше, че станалото в Мориндланд е само по негова вина, и то е позволило на татко да си върне Сферата. А това е било преди близо три хиляди години.

— Наистина е много отдавна, за да му има още зъб — отбеляза Уилдантор.

— Торак си е такъв — казах. — Поул, успя ли да дочуеш какво ни се готви утре?

— Торак не каза нищо конкретно, татко, но мисля, че мога да се досетя и сама. Подметна на Зедар, че на негово място ще се постарае да бъде зад стените, когато падне нощта. Зедар би използвал всички средства, за да го постигне.

— Магия? — предположи Мандор.

— Торак не го нарече точно с тази дума, но личеше, че има предвид точно това. Мисля, че можем да очакваме Зедар да прибегне до способностите си, за да влезе вътре. Утре е последният му шанс. Ако пак се провали, Торак сигурно ще го изпепели.

— Ще посрещна тази опасност със самообладание — казах. После погледнах към Белтира. — Ще бъдат ли нарушени правилата на това събитие , ако Зедар се опита да използва магия?

— Не е много ясно — отвърна той. — На Торак е забранено , но Мрин не казва нищо за неговите ученици.

— Ако забраната важи за всички, Зедар ще си навлече големи неприятности — добави Белкира.

— Зедар вероятно е достатъчно отчаян, за да опита — каза му Поулгара. — Торак му постави ултиматум. — Тя се намръщи. — Всички много добре познаваме Зедар, за да сме сигурни, че не би рискувал кожата си, но затова пък има на разположение гролимите. Може да ги накара да използват Волята и Думата срещу нас. Ако няколко гролима се превърнат на камък, Зедар ще използва това като извинение, щом Торак го извика за отчет.