Дейвид Едингс - Гарион

Когато циклонът, създаден от Поул и близнаците, се върна яростно откъм реката, носеше със себе си тонове вода. Тя беше повече от достатъчна да утаи праха, за който Зедар изхаби часове тежък труд.

Нападателите, които пълзяха в прашната буря, бяха повечето мурги. Щом стрелците на Уилдантор ги зърнаха, крал Ад Рак Кторос вече предвождаше доста по-малка армия, докато бягаше панически от далекобойните стрели.

Краткотрайният дъжд на Поул премина и залязващото слънце проблясваше в мократа трева. Торак все още беше извън стените.

Оцеляхме и този ден, а ако и утрешният минеше добре, най-после щеше да се види краят на всичко това.

Вече забелязахте, че козните на Зедар за развитието на втория ден не дадоха резултат. Винаги съм смятал, че силата му е в това да гради стратегии. Но се оказа, че оплита конците, когато работи в извънредна ситуация. Тогава Зедар редовно се вкопчва като удавник за сламка в първото нещо, което му дойде на ума, без да обмисли детайлите и последователността. Към това добавете и факта, че Торак остави всичко на него и не му се месеше, ама очакваше резултати и ще разберете неговия проблем. Зедар не работи добре, когато е под напрежение.

Както и да е. Важното е, че оцеляхме през първите два дни от битката. Во Мимбре устоя на всичко, което ангараките хвърлиха срещу него. Ако правилно тълкувахме Кодекса на Мрин, оттук нататък събитията щяха да се развиват в наша полза.

Имаше един арендски поет, който поминуваше в мимбратския дворец по времето на Алдориген и беше известен под името Давул Хромия. Десет години преди Торак да нахлуе в Арендия, Хромия беше започнал да пише своя епос „Последните дни на династията Мимбре“. Нашествието на Торак осигури нови и неочаквани детайли за неговото произведение и докато ние обсъждахме какво предстои, той неизменно куцукаше наоколо, трескаво драскайки бележки. Аз изобщо не му обръщах внимание. Той беше официалният дворцов поет и напълно се бе вживял в ролята си. Епосът му беше написан във „висок стил“ и бе помпозен, многословен, без всякакъв смисъл и далеч от истинските литературни достойнства. Мимбратите обаче обожават овехтелите и изтъркани условности. И днес дори те с радост биха ви цитирали дълги пасажи от епоса на Давул, стига да им дадете тази възможност. Имам екземпляр от това глупаво нещо в случай, че проявите любопитство, но на ваше място не бих си губил времето с него.

Привечер на втория ден от битката всички бяхме заели позиции и не ни оставаше нищо друго освен да чакаме Белдин. Преди да пукне зората на третия ден Поул направи един разузнавателен полет и ни съобщи, че бойните кораби на Елдриг идват нагоре по реката. Река Аренд сега беше буйна и пълноводна заради валежите и течението доста забавяше тяхното движение. Ние с Поул и близнаците решихме, че вече няма никакъв смисъл да оставаме в града. Мимбратите си знаеха работата и нямаше нужда да ги наставляваме. Белтира тръгна на изток, за да се присъедини към алгарите, драснианците и улгосите. Белкира пък се насочи към безбродния лес на север, за да срещне Бранд.

Не си губете времето да търсите горите. Тях ги няма вече на това място. Изсякохме ги малко след като свърши битката. По принцип не одобрявам унищожаването на дърветата, но тогава спешно се нуждаехме от дърва за огъня.

Още не бяхме сигурни колко строги и неоспорими са забраните, които ни беше наложила Необходимостта, затова доста колебливо пробвахме къде са границите на допустимото. Сигурни бяхме, че не ни е позволено да превърнем всички ангараки в жаби, но по нищо не личеше, че не можем да направим единственото, от което наистина се нуждаехме. Възможността да поддържаме връзка от разстояние с близнаците и Белдин ни позволяваше да координираме действията си. От повече не се и нуждаехме. Събитията от този трети ден трябваше да се случат на земята, ето защо се въздържахме да използваме екзотични методи, да не би неволно да объркаме предначертаното.

Двамата с Поул отлетяхме на север и кацнахме в короната на едно дърво в края на леса, където беше Бранд. Искахме да държим под око ангараките, докато чакаме да настъпи денят.

Зората бавно пропълзя по хоризонта на изток и ни даде възможност да различим в детайли как Зедар е групирал силите си. Хората му се бяха разположили навсякъде, използвайки прикритието на нощта. Торак знаеше какво ще се случи даже по-добре от нас и Зедар беше направил подготовката за бъдещата битка.