Дейвид Едингс - Гарион

Ад Рак Кторос, якият крал от Ктол Мург с мрачното лице, беше на левия фланг. Повечето от войниците носят метални ризници като мургите. Ето защо Ад Рак Кторос беше наредил на своите хора да боядисат броните си в червено, за да се отличават в общото меле. Изглеждаха сякаш някой ги е облял с кръв, но сигурно и това беше част от целта.

Малорианците, които бяха най-многобройната част от армията на Кал Торак, бяха плътно подредени в центъра. Предвождаха ги генералите от Мал Зет, макар че на практика Зедар издаваше всички заповеди. Той пък ги получаваше от Торак. Едноокия обичаше да се изживява като военен гений, но колко интелект трябва да надделееш над противника с прозрачни номера?

Яр Лек Тун от Гар ог Надрак и Гетел Марду от Тулдом държаха десния фланг. Легионите и череките на Елдриг щяха да дойдат от тази страна. Надраките са доста добри воини, макар понякога да нервничат и да проявяват нетърпение. Но на тулите изобщо не може да се разчита, когато дойде ред да се бият.

— Няма ли да събудиш всички, татко? — предложи Поул.

— Май е време да започваме — съгласих се. — „Белкира — насочих мисълта си, — нека да започваме. Кажи на Бранд да надуе рога.“

Той не си направи труда да отговори, но явно е получил посланието ми, защото миг-два след това дълбокият звук от рога на Бранд даде дълъг натрапчив сигнал. Минута по-късно сребърният глас от тръбата на Чо-Рам отвърна от изток. После от вътрешността на Во Мимбре се обади и рогът на Мандор. Двамата с Поул се ослушвахме напрегнато няколко минути, но Белдин не отговори. Още не беше достигнал позицията си.

Един учен от университета в Тол Хонет беше написал обемиста дисертация за легендарното значение на звуците от тези рогове. В действителност обаче те бяха само знаци, че нашите сили са по местата си и са готови за бой. Затова нищо нямаше да започне, докато Белдин не отговори. И дума не можеше да става да нападнем без него.

Обзалагам се, че Зедар знаеше какво означават сигналите на роговете. Използвахме същата система и при Войната на боговете. Звуците на роговете точно на зазоряване обаче изнервиха водачите на ангараките. Малорианците започнаха да удрят с мечове по щитовете си и да надават бойни викове. Предполагам тази врява имаше за цел да ги ободри и окуражи. На мен обаче крясъците им ми се сториха малко обезверени. Звукът на рога е общоприет сигнал за атака. Въпреки това никой не нападаше. Съвсем разбираемо е това да изопне нервите на воините, не намирате ли?

Изчакахме още половин час. После, тъкмо слънцето се появяваше на хоризонта, аз се обадих на Белкира: „Братко, накарай го да опита отново!“ Бранд пак наду рога си, а Чо-Рам и Мандор му отвърнаха. И отново зачакахме. От Белдин — ни глас, ни стон. Можех да се свържа лично с него, но Зедар сигурно щеше да ме чуе и, което е по-важно, щеше да чуе отговора му, а това щеше да издаде неговото местоположение. Ако все още беше на няколко левги разстояние, Зедар би могъл да атакува на изток или на запад и да започне битката преди аз да съм готов.

Надраките, както споменах, са големи нерваци. Яр Лек Тун реши, че на всяка цена трябва да знае какво става. Той изпрати група конници на север към горите. Те изтрополиха сред дърветата на около половин миля от мястото, където чакахме ние с Поул. Повечето от конете им се върнаха след малко, но върху тях не беше останал нито един ездач. Не е добро хрумване да яздиш в гора, където лежат в засада астуриански стрелци.

След това, вероятно да не би някой да го надмине (а мургите не биха търпели надраките да ги превъзхождат), Ад Рак Кторос също изпрати свои разузнавачи. Те се отправиха към хълмовете на изток. И не се върнаха. Да попаднеш в капана на алгарската конница е също толкова глупаво, колкото и да яздиш в гори, където се крият астурианците.

Ние продължавахме да чакаме. След около половин час аз отново реших да опитам. „Накарай го пак да изсвири, Белкира“, предадох мислено. „Да изсвири?“ — Белкира прозвуча малко засегнато, но Бранд опита за трети път. Чо-Рам и Мандор отвърнаха незабавно и след миг, който ни се стори дълъг като век, същински фанфарен ек отвърна откъм запад. Това може и да изглежда преувеличено, но някои от тези легиони бяха гвардейци от двореца в Тол Хонет и предполагам, че в редиците им е имало поне няколко военни оркестъра.

Само това и чаках.

— Не мърдай, Поул — наредих на дъщеря си. — Отивам да хвърля едно око. Не искам да започвам нищо преди лично да съм видял, че Белдин си е на мястото.