Дейвид Едингс - Белгарат — магьосникът

— Не е чак толкова трудно да се фалшифицира имперския печат, Ваша Светлост. Мога да ви направя такъв печат още сега и тук, стига да пожелаете.

— А щом толнедранецът не говори от името на Ран Вордю, тогава кой го е изпратил?

— Ктучик, Ваша Светлост. Мургите искат размирици в Запада и Арендия, с нейните безспирни граждански войни, е идеалното място, откъдето би могло да започне всичко. Постъпете с мнимия толнедранец както намерите за добре. Аз трябва да отида до Во Астур, а оттам и до Во Мимбър. Планът на Ктучик е всеобхватен и крайната му цел е война между Арендия и Толнедра.

— Не бива да се стига до нещо подобно! — възкликна графът. — Както сме разделени, легионите ще ни смажат!

— Именно. После във всичко това ще бъдат въвлечени и алорните, а оттам до всеобщата война има само една малка крачка.

— Ще изкопча истината от този фалшив толнедранец, лейди Поулгара. Имате думата ми.

Вратата се отвори и графът се препъна в мен. Понякога хората са небрежни до жестокост към своите домашни любимци.

Поулгара поне ме прекрачи елегантно.

— Хайде, татко — каза ми тя покровителствено, — вече можеш да си вървиш у дома. Както сам виждаш, оправям се чудесно и без теб.

Това очевидно си беше самата истина. Е, аз продължих да я следя. За всеки случай. Тя отиде във Во Астур и проведе с местния граф почти същия разговор. После отскочи до Во Мимбър и там отново се справи със същата лекота. С едно единствено пътуване тя неутрализира онова, което най-вероятно бе отнело на оная ходеща мумия Ктучик десет години, за да го подготви. Те двамата още не се бяха срещали, но ученикът на Торак вече имаше повече от основателна причина да я мрази.

Поулгара ми обясни всичко, след като се прибра в Долината. Преди това, разбира се, не пропусна да ми натрие сол на главата, задето съм я следил така.

— Ктучик има свои хора тук, в Западните кралства, и те не приличат чак толкова на ангараки — ми каза тя. — Някои от тях са префасонирани гролими, но има и други. Чувал ли си някога за дагашите?

— Не бих казал.

— Те са общество от платени убийци, чиято светая светих се намира някъде в южната част на Нийсия. Много добри шпиони са, а като убийци са просто ненадминати. Освен това мургите са открили злато в планините североизточно от Урга и Госка, тъй че Ктучик може да си позволи да подкупва и толнедранците.

— Всеки може да подкупи толнедранците, Поул.

— Вероятно, да. Останалата част я знаеш.

Поулгара направи дълбокомислена пауза и ме изгледа укорително. Побързах да срежа зараждащия се скандал.

— Но ти провали плановете на Ктучик.

— Така е, но няма да е зле да не го изпускаме от поглед. Мисля, че дори в момента той пак планира нещо. Едва ли се е опитал да въвлече арендите във война с толнедранците просто ей така, за едното удоволствие.

— Ще го наглеждам — обещах й аз.

Не след дълго Белдин се завърна от поредното си пътуване до Малория, само за да ни каже, че там не се е случило нищо кой знае колко интересно.

— Без да броим това, че Зедар напусна Ашаба — добави той после.

— Някаква идея къде може да е отишъл? — попитах аз.

— Никаква. Зедар е станал хлъзгав като змиорка. Доколкото знам, гледа само да не припарва до Кел. Какво става с надраките?

— В какъв смисъл?

— Минах през техните поселища на път за насам. Те са струпали войски на около десет левги от източната драснианска граница. Според мен са намислили нещо голямо.

Започнах да сипя проклятия.

— Значи затова било всичко!

— Карай по ред, Бергарат. Какво става там?

— По тази граница се въртеше скромна търговия. После надраките станаха нагли. Организираха няколко нападения срещу Драсния и синът на Бичия врат ги прогони обратно в горите. После известно време там не се случваше нищо по-специално.

— Мисля, че съвсем скоро пак ще се вдигне пушилка. Надракските градове са почти изоставени. Мобилизирали са всеки мъж, достатъчно зрял или здрав, за да се държи на краката си и да размахва оръжие.

— По-добре да предупредя Ронар.

— Кой пък е този?

— Настоящият крал на Драсния. Ще отскоча дотам и ще му обясня какво става. Ти защо не отидеш до Алгария да видиш дали няма да можеш да откриеш Чо-Дан, главата на Съвета на клановете. Аз ще посетя Боктор и оттам Вал Алорн, за да предупредя череките.

Белдин потри ръце.

— Не сме имали война от доста време насам.

— На мен специално хич не ми липсваше. — Почесах се по брадата. — Май ще трябва да отида и до Рак Ктол, за да поговоря с Ктучик. Може пък да успея овреме да му избия вредните идеи от главата.