Дейвид Едингс - Белгарат — магьосникът

Той веднага отиде при Поулгара, което май не трябваше да ме учудва.

— Моя обична дъще — каза й той и я докосна леко по бузата.

Ще повярвате ли, ако ви кажа, че почувствах лек пристъп на ревност? Поулгара все пак беше моя дъщеря, а не негова. Е, ние всички ставаме малко странни с напредването на възрастта.

— Ти знаеш какво прави Торак в Ашаба, нали, Учителю? — попита Белдин.

— Да, синко — отговори му Алдур с тъга в гласа си. — Моят брат е объркан и си мисли, че би могъл да промени бъдещето, като само промени думите, които му разказват за него.

— Но ако той отиде твърде далеч и промени пророчествата толкова много, че неговите ангараки да не знаят какво да правят — казах аз с тревога. — Трябва ли да предприемем нещо?

— Не, сине мой — отвърна ми Алдур. — Точните записки съществуват, независимо дали на моя брат това му харесва или не. Необходимостта, която ръководи неговите действия, няма да позволи да й бъде пречено. Белзедар е при моя брат и макар да не го осъзнава, все още е воден в известен смисъл от нашата Необходимост. Той се е погрижил словата, които изразяват волята на другата Необходимост, да останат непокътнати.

— Олекна ми — каза Белдин. — Доста зор щяхме да видим, ако се наложеше да пазим и двете пророчества. И без друго си имаме достатъчно работа по опазването на нашето.

— Бъди спокоен, сине мой — му каза Алдур. — Събитията, които ще доведат до Последния сблъсък вече са поели по своя път и никой, и нищо не могат да ги спрат.

— Вече разпознахме двама от пророците, които ще ни предадат нашите напътствия — осведомих Алдур. — Техните думи се записват дословно.

— Чудесно, сине мой.

Поул изглеждаше леко разтревожена.

— Има ли и други, Учителю? — попита тя. — Алорните знаят колко важни са тези пророчества, но не мисля, че същото може да се каже за толнедранците и арендите. Можем да пропуснем нещо важно. Има ли и други пророци?

Алдур кимна.

— Но те не са чак толкова важни, дъще моя, и думите им играят по-скоро ролята на потвърждение. Не се тревожи. И да изгубим част от пророчествата, винаги можем да се обърнем към далите за помощ. Зрящите в Кел се стараят да издирят всички пророчества — както на нашата Необходимост, така и тези на Необходимостта, която направлява Торак.

— Изумително — каза Белдин. — Далите най-после са се захванали да направят нещо полезно за разнообразие.

— Длъжни са, благородни Белдин, защото на тях също е отредена важна и крайно неблагодарна задача. Не бива да ги възпрепятстваме по никакъв начин. Пътят, който следват, е странен, но в края на краищата и той ще ги отведе там, за където сме се запътили ние. Всичко се развива в правилната посока, чеда мои. И не се бойте да говорите с мен при нужда. Пак ще се срещнем в ключовия момент.

След това той изчезна.

— Очевидно се оправяме прилично — отбеляза Белдин. — Поне дотук.

— Твърде много се притесняваш, Белдин — каза му Белкира. — Аз мисля, че е невъзможно да сгрешим.

В това време Белтира гледаше Поул с леко удивление.

— Скъпа сестро — каза й той.

Това ми дойде в повече.

— Белтира, престани, ако обичаш — казах му аз.

— Но това е самата истина, Белгарат, тя е една от нас.

— Да, знам, но това ме поставя в доста странно положение. Знам, че двамата с нея сме свързани и по друг начин, но засега всичко ми изглежда твърде странно.

— Не се притеснявай, скъпи братко — каза ми Поул сладко. — Аз ще ти обясня всичко по-късно, по достатъчно разбираем начин, естествено. А сега, господа, бъдете така добри да опразните кухнята ми. Имам обяд за довършване.

През следващите няколко години всичко в Долината си течеше мирно и кротко. Поулгара продължи своето обучение и мисля, че успя да изуми всички ни с бързия си напредък. В някои от по-специфичните умения тя достигна нива, до които никой от нас не можеше дори да припари. Не й го казах, разбира се, но през цялото време бях ужасно горд с нея.

Беше пролет, струва ми се, когато Алгар Леката стъпка дойде в Долината, за да ни донесе ръкописа на току-що завършения Дарински кодекс.

— Борник умря миналата есен — каза ни той. — Неговата дъщеря прекара цялата зима в работа по подредбата и завършването на кодекса и накрая изпрати да ме известят. Отидох дотам, за да взема ръкописа и да я убедя да дойде с мен в Алгария.

— Тя не се ли чувстваше добре в Дарин?

Алгар сви рамене.

— Може и да се е чувствала добре, но тя ни направи изключителна услуга и сега животът й най-вероятно щеше да е в голяма опасност.