Дейвид Едингс - Белгарат — магьосникът

— Аз съм наясно със своите отговорности, Белгарат. Ти си върши твоята работа, а аз ще си върша моята.

— За мен не се притеснявай — му казах.

После станах и се усмихнах.

— За мен беше удоволствие да си побъбря с теб, старче. Трябва някой път да го направим отново.

— Удоволствието беше изцяло мое, друже — отвърна ми той с тънка усмивчица на лице. — Чувствай се поканен.

— О, ще се възползвам, Ктучик, непременно ще се възползвам. А дотогава не се опитвай да ме преследваш и не пращай никого да ми се пречка из краката, или поне не пращай някой, който ще ти липсва особено след това.

— Пет пари не давам за никого, старче.

— А би трябвало, Ктучик. Може така да ти просветне поне мъничко.

Излязох от стаята и затворих вратата след себе си.

Отлетях право на запад от Рак Ктол, после се превърнах във вълк и свих към източната граница на Марагор, изкачих се през Толнедранските планини и оттам се спуснах към южния край на Долината. Бях адски доволен от себе си. Всичко в Рак Ктол бе минало повече от добре.

Когато се добрах до кулата, тъкмо се развиделяваше.

— Как мина? — попита ме Белдин, след като се присъединих към него и Поул.

— Не беше зле. — Макар и доволен от себе си, нямах намерение да се перча.

— Какво стана, татко? — попита Поул с онзи неин подозрителен тон, с който ме посреща всеки път, когато ме изпусне от погледа си и за пет минутки. Иска ми се Поулгара да ми се довери поне веднъж. Това най-вероятно би попречило на слънцето да изгрее.

Свих рамене.

— Просто отскочих до Рак Ктол.

— Да, това го знам. И…?

— Не го убих.

— Татко, карай по същество!

— Просто си поприказвахме. Казах му куп неща, които вече знаеше. Трябваше ми добро извинение за това, че съм се промъкнал толкова близо до него. Всъщност, исках да изпитам способностите му. Излиза, че далеч не е толкова добър.

Седнах на любимото си кресло.

— Обядът готов ли е? — попитах след това.

— Все още се готви, татко. Какво се случи в действителност?

— Промъкнах се в неговия град и го навестих посред нощ. После го предупредих, влагайки в думите си сериозна доза драматизъм, да държи мургите по-далеч от западните кралства. Подхвърлих му също, че ако продължава да дразни алорните, Рива може да се изкуши да използва Сферата. Това, естествено, няма да се случи, но мисля, че Ктучик се стресна. Като цяло ми се стори голям наивник. За мен явно си мислеше, че съм просто един стар досадник, който се мотае насам-натам и действа повече от предвидимо. Накрая му намекнах, че ако някой направи нещо, което не би трябвало да прави, всичко може да се реши от капризите на пълната случайност.

— И той ти повярва? — попита недоверчиво Белдин.

— Така ми се стори. Поне реши, че си струва да се замисли сериозно по въпроса. После обсъдихме Ашабските пророчества. И Ктучик, и Урвон се опитват да пробутат свои хора в селенията на Торак в Ашаба, за да си осигурят препис от пророчествата. Останах, обаче, с впечатлението, че Торак пази тези пророчества доста ревниво, пък и Зедар прави каквото може, за да не допусне шпионите на другите двама в светая светих на Торак. Между другото, сред тримата ученици на Белязания кипи почти свръхестествена омраза.

— А как изглежда тоя Ктучик? — попита Белдин. — Познавам се отблизо с оня петнист непрокопсаник Урвон, но Ктучик не съм го мяркал дори.

— Висок, мършав, с доста дълга, бяла брада. Прилича на ходеща мумия.

— Интересно.

— Кое по-точно?

— Белязаното приятелче изглежда си пада по грозотията. Ктучик явно е отвратителен. Урвон също не е стока. Зедар не е толкова зле, ако не се брои грозотията на душата му, разбира се.

— Ти не си точно човекът, който би могъл да съди другите заради външността им, чичо — припомни му Поулгара.

— Не беше нужно да го казваш, Поул. А сега какво, Белгарат?

Аз се почесах по брадата.

— Мисля, че ще е най-добре да извикаме близнаците и да видим дали няма да можем да се свържем с Учителя. Нужен ни е съвет. Ангараките явно разполагат с абсолютно пълни и точни записки от пророчествата, а Торак се чуди как да заличи написаното.

— Ще можем ли? — попита Поул.

— Не съм съвсем сигурен — признах си аз, — но мисля, че трябва да опитаме. Зедар може би има пълен препис на пророчествата, но аз мразя да разчитам на твърдения, започващи с „може би“, особено в такива ключови моменти.

Оказа се, че е невероятно лесно да се свържем с Алдур. Мисля, че това се дължеше на преходния период, в който се намирахме тогава. Така или иначе, едно простичко „Учителю, имаме нужда от теб“ накара Алдур да се появи в моята кула. Образът му беше доста прозирен и размазан, но Учителя все пак се появи.