Дейвид Едингс - Белгарат — магьосникът

— Какво? — тросна се той, пускайки свитъка и рипвайки на крака. — Кой ти позволи да влезеш тук?

— Късно е, Ктучик — казах аз. — Не ми се искаше да будя никого и затова сам се пуснах.

— Ти! — Хлътналите му очи избълваха мълнии.

— Само без глупави номера — предупредих го аз. — Минах просто да те навестя. Ако бях намислил нещо друго, досега да си мъртъв.

Огледах се наокло. Неговата кула не беше разхвърляна чак колкото моята, но пък той се беше нанесъл сравнително скоро. За да сътвориш един истински, неподправен безпорядък са нужни векове.

— Как, по дяволите, ти хрумна да отвориш магазин на такова противно място? — попитах аз.

— Мен ме устройва — отвърна ми той кратко, опитвайки отчаяно да си възвърне самообладанието. После седна и нави бавно свитъка. — Ти май винаги успяваш да се появиш там, където най-малко те очакват, а, Белгарат?

— Имам тази дарба. Да не прекъснах нещо важно? Ако искаш, мога да намина някой друг път.

— Мисля, че бих могъл да ти отделя малко време.

— Чудесно.

Затворих вратата след себе си, отидох до масата и се настаних на един стол точно срещу него.

— Мисля, че трябва да си побъбрим с теб, Ктучик, след като вече живеем толкова близко един до друг.

— Дошъл си да кажеш „здрасти“ на новия съсед, а? — Мисълта явно му се стори забавна.

— Не съвсем. Мислех, че просто се налага да уточним няколко малки правилца. Не бих искал да направиш някоя грешка от привързване.

— Аз не правя грешки, Белгарат.

— Не думай?! Мога да се сетя поне за една дузина грешки, които вече си направил. Доколкото си спомням, кариерата ти в Ктол Мишрак не завърши особено бляскаво.

— Знаеш, че онова, което се случи в Ктол Мишрак, беше предрешено още преди вие да се появите там — тросна ми се той. — Ако Зедар си беше свършил работата като хората, ти с твоите алорни въобще нямаше да стигнеш толкова далече.

— Понякога не е много мъдро да се разчита на Зедар. Но така или иначе, това е вече минало. Не съм дошъл, за да си хортуваме за доброто старо време. Дойдох, за да ти дам един съвет. Не отпускай много каишката на твоите мурги. Още е твърде рано за нещо по-сериозно от ваша страна и двамата чудесно знаем това. Много неща могат да се случат, преди да се заемем с истински важните дела. Не искам мургите да припарват дори в Западните кралства. Те вече са почнали да дразнят алорните.

— Леле, леле, колко неприятно — озъби ми се той.

— Не се опитвай да се правиш на умник. Все още не си готов за война, Ктучик, особено за война с алорните. Сферата е у Желязната Хватка, а ти сам видя при Ктол Мишрак на какво е способна тя. Ако не озаптиш мургите си, Рива ще се ядоса и може да реши да те навести на свой ред, за да превърне твоята мъничка планина в една много голяма купчина ситен чакъл.

— Не той трябва да призовава Сферата — възрази ми Ктучик.

— И аз това имам предвид. Дай да не насилваме късмета си. Все още не сме получили пълни напътствия и дори не сме съвсем наясно какво точно трябва да направим. Ако се стигне до нещо подобно, то би могло да избута цялата ситуация в пропастта на пълната случайност. Може накрая да се стигне до трети изход, който едва ли ще хареса на вас повече, отколкото на нас. Затова дай да не усложняваме нещата.

Той подръпна умислено брадата си.

— Може и да си прав — призна накрая мрачно. — Разполагаме с доста време, затова можем и да не бързаме.

— Радвам се, че се съгласи. — Втренчих се в него с присвити очи. — Успя ли вече да пробуташ някой свой човек в Ашаба?

Очите му се разшириха от почуда.

— Логично беше да опиташ, Ктучик. Зедар е там и записва всяка дума на Торак. Ако вие с онова мекотело Урвон не вкарате там свои хора, Зедар със сигурност ще ви надцака.

— Работя по въпроса — отговори ми той кратко.

— Надявам се. Няма да е зле някой от вас да се добере до Ашабските пророчества, преди Торак да ги е заличил без следа при следващия си гневен изблик.

— Урвон има препис. Винаги бих могъл да го взема от него.

— Торак е изгорил преписа на Урвон. А бе, вие не си ли говорите помежду си?

— Нямам какво да кажа на Урвон.

— Както и на Зедар, предполагам. Боричканията помежду ви облекчават неизмерно моята задача.

— Не ти си човекът, който ще реши всичко, Белгарат. Ти вече изигра ролята си на Дете на Светлината и по мое лично мнение се провали. Трябваше да убиеш Зедар, когато ти се бе удала тази възможност.

— Определено имаш нужда от повече информация, Ктучик. Ролята на Зедар във всичко това все още не е приключила. Той все още има дела за вършене и ако не ги свърши, можем отново да се озовем пред онази трета възможност, за която ти споменах. Някои от твоите гролими са били обладани от твоята Необходимост. Записвай внимателно думите им и не се опитвай да ги променяш после. Торак е затрил цели страници от Ашабските пророчества и така твоите западни гролими-пророци могат да се окажат единственият източник, с който разполагаш. Някои неща се налага да се случат и ние трябва да сме наясно кои са те. Освен това нямам излишно време, за да вкарвам някой в правия път на всеки няколко века.