Дейвид Едингс - Поулгара — магьосницата

— Няма нужда да ме обиждаш. Само кажи да или не.

— Е, добре — не ! Достатъчно ясна ли бях? — Но като поразмислих, реших да смекча тона. — Разговорът ни е лишен от здрав разум — казах му. — Аз не те познавам, пък и не ми харесваш. Братовчед ти също не го познавам, но и той не ми се нрави. Изобщо не мога да понасям цялата ви смрадлива раса. Всички нещастия в моя живот са причинени от алорни. Наистина ли си въобразяваш, че бих се омъжила за някой от вас? Най-добре се махай, колкото се може по-скоро, Анрак, иначе ще те превърна в жабок.

— Излишно е да се държиш толкова отвратително. Мисля, че нямаш причина да се гордееш със себе си.

Няма да повтарям как точно му отговорих тогава, защото тази книга може да попадне в ръцете на деца, но Анрак изглеждаше явно впечатлен от това колко цветиста може да бъде речта ми.

— Хубаво — успя да пророни накрая, — щом така мислиш, май няма нужда повече да те убеждавам. — После сърдито се фръцна и се втурна към Долината, мърморейки си нещо под носа.

Горкият Анрак. Чувствах надигащото се в мен недоволство, че някакъв непознат алорн ще ми отнеме сестрата, затова той имаше привилегията да изпита на гърба си силата на моя гняв.

Хич нямах намерение да ходя до Острова на бурите, за да присъствам на тази противна церемония. Щом Белдаран беше решила да се омъжва за алорнския касапин, то нека го прави без моята благословия или присъствие. Когато обаче всичко беше готово за пътуването, сестра ми дойде при Дървото и ме „убеди“ да променя решението си. Най-напред започна да ми говори на нашия таен близначески език, който почти бях забравила. В него имаше много фини и рафинирани нюанси, изобретени предимно от Белдаран, недоловими дори за най-начетения лингвист, които подчертаваха нейната водеща роля в двойката ни. Белдаран беше свикнала да дава заповеди, а аз — да им се подчинявам. Тя успя да ме разплаче само за пет минути, а след десет вече изпитвах непоносимо страдание.

— Престани! — извиках най-накрая, неспособна да понеса дори миг повече скритата заплаха за прекратяване на нашите отношения.

— Значи идваш с мен? — попита тя, внезапно преминавайки на обикновен език.

— Да! Да! Да! Но, в името на боговете, прекрати това мъчение!

— Така се радвам, че промени решението си, Поул — каза сестра ми, прегръщайки ме топло. А след това се извини за всичко, което ми е причинила. Пък и защо да не го направи, нали беше постигнала своето. Сега можеше да си позволи да бъде мила и любезна.

Когато се върнахме в кулата на татко, аз установих, че тя вече беше събрала и моя багаж. През цялото време е знаела как точно ще приключи тази история.

Потеглихме на следващата сутрин. Едва след няколко седмици стигнахме Мурос, защото вървяхме пеша. И двете с Белдаран не се чувствахме никак уютно там, защото не бяхме привикнали с толкова много хора около себе си.

Анрак ни остави в Мурос и тръгна напред да предупреди Рива, че идваме. Ние четиримата — татко, чичо Белдин, Белдаран и аз — наехме карета и така стигнахме до Камаар. Ако трябва да съм точна, през повечето време аз ходех пеша. Късокраките понита, които теглеха колата, не бяха никак бързи, а колелетата сякаш нарочно улучваха и най-дребните камъчета по пътя. Возенето с кола не беше никакво удоволствие до момента, в който някакъв схватлив човек не се досети да й сложи пружини.

Камаар беше по-пренаселен дори от Мурос. Наехме стаи в един сендарски хан и зачакахме пристигането на Рива. За мен беше доста смущаващо всеки път, щом погледна през прозореца, да виждам само къщи. Сендарите явно изпитват погнуса от откритите пространства. Те постоянно се стремят да „цивилизоват“ всичко около себе си.

Ханджийката, охранена и майчински настроена женичка, пък беше решила да цивилизова мен самата. Постоянно ме съветваше да използвам банята и деликатно намекна, че не мириша особено приятно. Оставих всичко да мине покрай ушите ми, без да му обърна особено внимание. „Това е загуба на време — отвърнах й. — Рано или късно пак ще се измърся. Но обещавам следващия път като завали дъжд, да изляза навън. Така ще премахна лошия мирис и повечето от мръсотията.“

Тя продължи да упорства и ми предложи гребен и четка, за да се среша. Отказах да направя и това. Не бих искала алорнът, който отмъкна сестра ми, да помисли, че съм се подложила на всички тези мъчения, само и само да изглеждам прилично пред него .

Неуморната и досадна ханджийка стигна дотам, та ми предложи да отидем при нейния шивач.