Дейвид Едингс - Поулгара — магьосницата

Здесь есть возможность читать онлайн «Дейвид Едингс - Поулгара — магьосницата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Поулгара — магьосницата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Поулгара — магьосницата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Поулгара магьосницата“ отново ни среща с фантастичния свят на Дейвид Едингс. Романът разкрива драматичната история на една жена, чийто магически произход и възложената и божествена задача многократно се сблъскват с чисто човешките чувства на омраза и любов.
Още съвсем малка дъщерята на Белгарат и Поледра овладява изкуството да променя вида си, да се премества светкавично в пространството, да разчита мислите и да променя спомените на хората… А когато става херцогиня на Ерат, често й се налага да води войни или да организира дворцови преврати. В продължение на хиляди години тя усъвършенства своята магическа сила и заема решаващо място в безкрайната борба между Светлината и Мрака.

Поулгара — магьосницата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Поулгара — магьосницата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

„Животът е сериозно нещо, мамо.“

„Знам, но може да носи и радост. Научи се да извличаш удоволствие от него — баща ти ще ти покаже как, Поулгара. Ще имаш колкото искаш време, за да се наплачеш, но трябва и да се усмихваш понякога.“

Толерантността на майка ми окончателно ме обърка. Наблюденията й върху моя характер ме разтревожиха не на шега.

През вековете натрупах много опит при взаимоотношенията си с младежите. Открих, че тези непохватни полудеца се вземат много насериозно. Нещо повече — външният вид е много важен за тях. Това е част от театралниченето и превземките им, предполагам. По мое време аз не правех изключение от общото правило. Толкова бързах да порасна, че не ми оставаше време да спра и да се порадвам на живота.

Сезоните продължаваха неизменния си ход. Майка ми се видя принудена най-накрая да ме смъмри и ме принуди да смекча вътрешния си антагонизъм към моя баща. Въпреки това поведението ми си остана същото. Не исках старият глупак да си въобрази, че съм се размекнала.

Когато двете със сестра ми навършихме шестнайсет, Учителя се свърза с баща ни и му даде някои специални нареждания. Една от двете — или Белдаран, или аз — трябваше да стане съпруга на Желязната хватка и следователно Риванска кралица. Баща ми удивително благоразумно запази тази информация за себе си. Макар и да нямах никакво желание да се омъжвам, мисълта за някакъв род състезание можеше да ме амбицира и да извърша куп глупости.

Баща ми откровено си призна, че много силно е желаел да се отърве от мен по този хитър начин и да ме натресе на бедните риванци. Но Предопределението — или Съдбата, ако щете — което ръководи всички нас, предотврати това. Белдаран беше обречена да се омъжи за Желязната хватка още откакто се роди.

Аз обаче побързах да се възпротивя на подобно разпределение. Не е ли абсурдно това?! Бях въвлечена в състезание, чиято награда изобщо не желаех, но когато го изгубих, усетих жилото на разочарованието да се забива дълбоко в мен. Престанах да говоря на баща ми няколко седмици и се държах отвратително с Белдаран.

Анрак слезе в Долината, за да ни отведе. С изключение на няколко случайни улгоси и неколцина вестители от крал Алгар, това беше първият чужденец, когото срещах и със сигурност единственият, който прояви внимание към мен. Всъщност аз много го харесах. Естествено, той ми предложи да се оженим, а всяка девойка пази специално място в сърцето си за онзи, който първи й е предложил брак. Анрак беше алорн и притежаваше всички черти, които този произход влече със себе си. Беше едър, плещест, с брада и притежаваше простодушно чувство за хумор, което особено ми се понрави. Не ми хареса обаче, че постоянно смърдеше на бира.

Когато той пристигна, аз отново се цупех за нещо под Дървото. Птиците ме предупредиха, че приближава, затова не се изненадах, когато пристъпи под сянката на Дървото.

— Здравей — извика той.

Погледнах надолу към него.

— Какво искаш? — Не беше най-любезното посрещане от моя страна.

— Аз съм Анрак, братовчед на Рива, и дойдох да придружа сестра ти до Острова, където ще се омъжи за него.

Това тутакси го причисли към вражеския лагер.

— Махай се — казах грубо.

— Най-напред искам да те питам нещо.

— Какво?

— Ами, как да го кажа… Аз съм братовчед на Рива и обикновено правим всичко заедно. Напихме се заедно за първи път, бяхме заедно и при първото посещение в бардака. Даже по едно и също време убихме човек за първи път. Както виждаш, много сме близки с него.

— Е, и?

— Рива ще се ожени за сестра ти. Мислех си, че няма да е зле и аз да вдигна сватба по същото време. Какво ще кажеш?

— Да не би да ми предлагаш женитба?

— Мисля, че вече го споменах. Сега за първи път предлагам брак на някоя девойка и не съм много умел в тези неща. Та какво мислиш по въпроса?

— Мисля, че чавка ти е изпила ума. Та ние даже не се познаваме!

— Ще имаме достатъчно време да се опознаем след сватбата. Да или не?

Не бихте могли да вържете кусур на Анрак за неговата откровеност. Той беше от хората, които поставят въпроса ребром. Аз се изсмях насреща му, а това сякаш малко го засегна.

— Какво му е смешното? — попита нацупено той.

— Ти си смешен. Да не си въобразяваш, че бих се омъжила за някой абсолютно непознат човек? При това с вид на плъх, който се крие из храстите.

— Това пък откъде го измисли?

— Ами цялото ти лице е обрасло в космалаци.

— Това е брадата ми. Всички алорни носят бради.

— Сигурно алорните още не са изобретили бръснача. Я ми кажи, Анрак, твоите хора поне успяха ли да измислят колелото? А случайно да сте открили огъня?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Поулгара — магьосницата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Поулгара — магьосницата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Дейвид Едингс - Гарион
Дейвид Едингс
Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит
Дейвид Едингс
Дейвид Едингс - Кралица на магиите
Дейвид Едингс
Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел
Дейвид Едингс
Дейвид Едингс - Последната битка
Дейвид Едингс
Дейвид Едингс - Черната кула
Дейвид Едингс
Дейвид Едингс - Пророчеството
Дейвид Едингс
Отзывы о книге «Поулгара — магьосницата»

Обсуждение, отзывы о книге «Поулгара — магьосницата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x