Уилям Гибсън - Идору

— Третият изход вдясно — каза Лани, наблюдавайки курсора. Той усети как тя ускорява и чу предупреждението за превишаване на скоростта. Друг блещукащ надпис: „ФРИЙДЪМ ШАУЪР БАНФ“.

— Лани-сан — попита Ямазаки, все още прегърнал облегалката, — доловихте ли знак за смъртта на Рез или някакво друго нещастие?

— Не, но и не бих могъл, освен ако не съществува известна степен преднамереност, която да се оформи в данните. Случайности, действия на някой, който не е представен… — Дрънченето спря, когато тя намали и наближи изхода, маркиран на картата. — Но видях техните данни като сливащи се потоци и около каквото и да се сливаха, изглежда то е мястото, където отиваме.

Арли мина през изхода. Сега бяха на изходната рампа, завиваха и Лани видя три млади момичета — обувките им бяха омазани с кал — да слизат по стръмен склон, обрасъл с някаква бледа рошава трева. Едно от тях изглежда носеше ученическа униформа: чорапи до коленете и къса карирана пола. Изглеждаха нереални на ярката натриева светлина на пресечката, но тогава Арли спря буса, Лани се обърна и видя, че пътят пред тях бе напълно блокиран от мълчалива, неподвижна тълпа.

— Исусе! — каза Арли. — Феновете.

И да имаше момчета в тълпата, Лани не можеше да ги види. Беше равно море от лъскава черна коса, всяко момиче бе застанало с лице към бялата сграда, която се издигаше там със своя бял, възхитително осветен надпис, ограден от нещо, което би трябвало да изобразява диадема: ХОТЕЛ „ДИ“. Арли свали прозореца си и Лани чу далечния вой на сирена.

— Никога няма да преминем — каза Лани.

Повечето момичета държаха по една свещичка и сливащите се пламъци танцуваха по просълзените лица. Бяха толкова млади, тези момичета — деца. Кати Торънс особено ненавиждаше това около Ло/Рез — начина, по който тяхната публика се бе освежавала през годините с постоянен поток от полово съзряващи попълнения, момичета, които се влюбваха в Рез в безкрайното настояще на мрежата, където той можеше все още да е двайсетгодишният хлапак от своите най-ранни хитове.

— Подай ми онова черно куфарче — каза Арли и Лани чу Ямазаки да се рови в опаковъчния найлон. Плоска правоъгълна чанта се появи между седалките. Лани го взе. — Отвори го! — каза тя. Лани свали ципа и откри нещо плоско и сиво. Логото на Ло/Рез върху продълговат стикер. Арли го издърпа от куфарчето, сложи го върху таблото и прекара пръст по ръба му, търсейки прекъсвач. ЛО/РЕЗ, огледално обърнато, с големи светещи зелени букви, се появи на предното стъкло. ¤¤АВТОМОБИЛ ПО ПОДДРЪЖКАТА НА ТУРНЕТО¤¤. Звездичките започнаха да мигат.

Арли подкара буса напред с няколко сантиметра. Момичетата пред него се обърнаха, видяха предното стъкло и отстъпиха. Безмълвно, постепенно, метър по метър, тълпата се раздели, за да даде път на буса.

Лани погледна навън, зад черното, разцепено море от глави на опечалени фенове и видя руснака, онзи от „Западният свят“, все още в неговото бяло кожено вечерно яке, да си пробива път през тълпата. Главите на момичетата едва стигаха до кръста му и той изглеждаше, сякаш газеше през черна коса и запалени свещи. Изражението на лицето му издаваше объркване, почти ужас, но когато видя Лани на прозореца на зеления бус, той направи гримаса и смени посоката, насочвайки се право към тях.

Чиа погледна навън и видя, че дъждът е спрял. Зад оградата от вериги, паркингът беше пълен с малки неподвижни фигури, които държаха свещи. Няколко от тях стояха отгоре на паркираните там камиони. Имаше и други на покрива на ниската сграда отзад. Момичета. Японски момичета. Всички явно се бяха вторачили в хотел „Ди“.

Големият мъж бе казал на Рез как някой съобщил, че той е умрял, че е бил намерен мъртъв в този хотел и това вече беше по мрежата, а и очевидно бе прието така, сякаш наистина се е случило.

Руснакът бе извадил собствения си телефон и сега говореше с някого на руски.

— Господин Лор-ес — каза той, сваляйки слушалката, — ние чуваме полиция идва. Това нанотехнология, бидейки строго забранено, е сериозен проблем.

— Добре — каза Рез. — Имаме кола в гаража.

Някой смушка Чиа в лакътя. Беше Масахико, който й подаваше чантата. Той беше прибрал Сендбендърите вътре и я бе закопчал. Тя можеше да прецени по тежестта. Беше прибрал своя компютър в карираната торба.

— Сега си обуй обувките — каза той. Той вече бе обул своите.

Еди беше свит на кълбо върху килима. Бе в това състояние, откакто руснакът го изрита. Сега руснакът отново пристъпи към него и Чиа видя Мериалис да се сгушва до Еди на килима.