Уилям Гибсън - Идору

— Но Рез беше там — каза Лани.

Блекуел сви рамене.

— Проучваме това. Имаме повече от достатъчно неща на главата в момента. Трябва да разграничим Ло/Рез от слуха за смърт, да уверим аудиторията. Адвокати летят насам от Лондон и Ню Йорк, за да разговарят със Старков и хората му. Както и с нейните хора — добави той. — Ще имаме доста работа.

— Кои бяха тези деца? — попита Лани. — Малката червенокоска и японското хипи?

— Рез казва, че с тях няма проблеми. Доведохме ги тук, в хотела. Арли урежда нещата.

— Къде е нанотехнологичното устройство?

— Това не си го казал — отвърна Блекуел. — А и не го повтаряй. Официалната истина за събитията от нощта се формулира в момента и това никога няма да е част от нея. Ясен ли съм?

Лани кимна. Той погледна отново навън към новите сгради. Или ъгълът на осветяване се бе изместил, или парапетът се бе повдигнал леко. Той погледна Блекуел.

— Въобразявам ли си или отношението ти към всичко това е претърпяло някаква промяна? Мислех, че си непоколебимо против това Рез и идору да се съберат.

Блекуел въздъхна.

— Бях. Но сега започва да изглежда като нещо свършено, нали? Де факто връзка наистина. Предполагам, че съм старомоден, но се надявах, че в крайна сметка той може да се задоволи с нещо обикновено. Някой, който да лъска патлака му, да му кърпи чорапите, да има едно-две деца. Но това няма да се случи, нали?

— Предполагам, че не.

— В такъв случай имам две възможности. Или да си тръгна и да оставя тъпото копеле да се оправя само, или да остана, да си върша работата и да се опитам да се приспособя към това, което ще стане, каквото и да е то. И в края на тоя шибан ден, Лани, въпреки всичко, се сещам, къде щях да бъда, ако той не бе дошъл зад стените в Пентридж, за да направи оня соло концерт. Това няма ли да го ядеш? — Той погледна изстиващите бъркани яйца в чинията на Лани.

— Аз си свърших работата — каза Лани. — Не стана така, както ти искаше, но си я свърших. Така ли е?

— Спор няма.

— Тогава по-добре да си вървя. Платете ми и още днес си заминавам.

Блекуел го изгледа с ново любопитство.

— Толкова скоро, а? За къде бързаш? Не ни намираш за коректни?

— Не — каза Лани. — Просто така е по-добре за всички.

— Не и според Яма. Нито според Рез. Да не говорим за Нейно различество, която несъмнено ще изкаже мнение по този въпрос. Трябва да ти кажа, че си гласен за дворцов прогностик, Лани. Освен ако, разбира се, цялата тая далавера с Комбината не се окаже пълен ташак и не се разбере, че ти просто си си измислил тая нодална щуротия, което на мен би ми било доста забавно. Но не, услугите ти са особено желани сега, може да се каже дори необходими, а и никой от нас не би се радвал, ако си тръгнеш.

— Трябва — каза Лани. — Изнудват ме.

Това свали клепачите на Блекуел наполовина. Той леко се наведе напред. Розовият белег на веждата му се сгърчи като червей.

— Нима? — каза той тихо, сякаш Лани току-що се бе осмелил да признае някакво необикновено полово усложнение. — И може ли да попитам кой?

— „През ключалката“. Кати Торънс. Горе-долу е лично, за нея.

— Разкажи ми за това! Разкажи ми! Хайде!

И Лани го направи, включително и за опитите с 5-СБ и сведенията, че в крайна сметка превръщат участниците в самоубийствени сталкери на знаменитости.

— Не исках да споменавам това преди — каза Лани, — защото се страхувах да не решите, че съм опасен. Че може да се превърна в нещо такова.

— Не че не съм имал опит с това — отвърна Блекуел. — Имаме младеж в Токио в момента, който е автор на текстовете на всички песни, които Ло и Рез някога са писали, да не споменаваме цялото творчество на Блу Ахмед за „Хромиран Коран“. А той е и експерт по експлозивите. Наблюдавам го отблизо. Но ние сме компетентни по въпроса, както виждаш. Така че най-сигурното място за теб , Лани, в случай че вампирясаш, е тук , в сърцето на зоркия ни охранителен апарат.

Лани се замисли. Имаше някакъв смисъл в това.

— Но няма да искате да се мотая наоколо, ако „През ключалката“ пусне онзи материал. Аз самият не бих искал да съм наоколо. Нямам семейство, не мога да причиня вреда на никого другиго, но все пак ще ми се наложи да живея с това.

— И как смяташ да го направиш?

— Ще отида някъде, където хората не гледат тая гадост.

— Ами, добре — каза Блекуел, — като намериш тази почтена страна, аз самият ще дойда с теб. Ще караме на плодове и ядки, ще се слеем с каквото е останало от шибаната природа. Но докато това стане, Лани, ще си поприказвам с твоята Кати Торънс. Ще й обясня някои неща. Без усложнения. Простичко, простата истина за причината и следствието. И тя никога няма да позволи на „През ключалката“ да пусне онзи материал с двойника ти.