Уилям Гибсън - Идору

Тя използва преводача, за да провери отразяването по НХК на мълвата за смъртта на Рез в мрежата и поклонението със свещи пред хотел „Ди“.

Видя приятно закръглената Хироми Огава да отрича, че знае кой е избомбил сайта на ордена й и после е пуснал траурния призив от останките му. Не бил член на клуба, бе подчертала Хироми, нито местен, нито чужд. Чиа знаеше, че Хироми лъже, защото трябваше да е Зона, но хората на Ло/Рез явно й бяха казали какво да говори. Арли бе казала на Чиа, че цялото нещо е било стартирано от изоставен сайт на авиокомпания в Аризона. Което означаваше, че Зона бе бастисала страната си, защото сега нямаше да може да се върне там. (Колкото и любезна да изглеждаше Арли, Чиа не й бе казала нищо за Зона.)

После видя снимките от хеликоптер на поклонението и на обърканите спецчасти, срещнали приблизително 2500 разплакани момичета. Броят на ранените беше малък. Всичко бе минало сравнително тихо с изключение на едно момиче, което се беше подхлъзнало надолу по насипа на магистралата и бе счупило и двата си глезена. Основният проблем беше да се разгонят всички оттам, защото много от тях бяха дошли по пет-шест в такси и нямаше как да се приберат вкъщи. Някои бяха взели семейния автомобил и после го бяха изоставили в бързане да стигнат до поклонението и това бе създало друга бъркотия. Имаше няколко дузини арестувани, предимно за навлизане в забранена зона.

После видя съобщението, което Рез бе записал, за да увери хората, че е жив и здрав, и да изкаже съжаление за цялото нещо, с което, разбира се, той не е имал нищо общо. Не носеше видеомонокъла на този запис, но беше със същите черен костюм и фланелка. Изглеждаше по-слаб обаче. Някой го бе преработил. Държеше се лековато първоначално, усмихваше се, каза, че никога не е бил в хотел „Ди“ и че всъщност никога не е посещавал любовен хотел, но сега може би трябва да го направи. После стана сериозен и каза колко много съжалява, че хората са били обезпокоени и дори наранени от нечия безотговорна шегичка. И завърши с усмивка с думите, че цялото нещо е било особено вълнуващо за него, защото колко често ти се случва да гледаш собственото си погребение?

После видя собствениците и управата на хотел „Ди“, изразяващи своето съжаление за случилото се. Те нямали никаква представа, както казаха, как всичко това бе станало. Чиа остана с впечатлението, че да се изразява съжаление тук е голяма работа, но собствениците на „Ди“ успяха също да обяснят, че в хотела няма персонал в интерес на гарантирането на анонимността на гостите им. Арли, която също гледаше, бе казала, че това било реклама и се обзалага, че през следващите два месеца нямало да има свободни места в хотела. Сега беше известен.

Репортажът явно третираше цялото нещо като някаква тъпа сезонна случка, която би могла да има сериозни последици, ако полицията не се беше намесила толкова спокойно и професионално, докарвайки електробусите от предградията, за да превози момичетата до сборни пунктове из града.

Арли беше от Сан Франциско, работеше за Ло/Рез и познаваше Рез лично. Точно тя прекара буса навън през тълпата. И после се измъкна на полицейски хеликоптер, като направи нещо напълно откачено на магистралата, нещо като обратен завой право през бетонните буфери в средата.

Тя доведе Чиа и Масахико в този хотел и ги настани в съединени стаи със странни ъгли, където всеки от тях имаше лична баня. Беше ги помолила да останат тук и да не се логват или да използват телефон, без да й кажат, освен за румсървис, и после излезе.

Чиа си бе взела душ веднага. Беше най-хубавата баня, която някога бе правила, и реши, че никога повече не иска да облича тези дрехи отново до края на живота си. Дори не искаше да ги поглежда. Намери найлонова торба, където би трябвало да си сложиш дрехите и да ги дадеш за пране, пъхна ги вътре и ги изхвърли в кошчето за боклук в банята. После взе и облече чисти дрехи от чантата си — бяха малко смачкани, но се почувства страхотно — и си изсуши косата на машината, вградена в стената на банята. Тоалетната не говореше и имаше само три бутона за разгадаване.

После легна на кревата и заспа, но не за дълго.

Арли постоянно наминаваше, за да се убеди, че е добре, и да й разкаже новините, тъй че Чиа се почувства все едно е част от всичко това, каквото и да бе то. Арли каза, че Рез се е върнал в хотела си, но щял да дойде по-късно, за да прекара малко време с нея и да й благодари за всичко, което бе направила.

Чиа се почувства странно от това. Вече го бе видяла в реалния живот и някак си това беше надделяло над всички други начини, по които го познаваше отпреди, и тя се чувстваше малко особено по отношение на него. Объркано. Сякаш всичко това го бе вмъкнало в нейната реалност и тя продължаваше да си спомня как майка й мърмореше, че Ло и Рез са стари почти колкото нея.