Уилям Гибсън - Идору

— Надвишавам ограничението за скоростта — каза тя. — Всяко превозно средство в Япония по изискване на закона трябва да бъде снабдено с едно от тези устройства. Ако надвишиш скоростта, дрънчи.

Лани се обърна към Ямазаки:

— Вярно ли е?

— Разбира се — отвърна Ямазаки над непрестанното дрънкане.

— И хората не ги изключват?

— Не — каза Ямазаки, объркан. — Защо биха го правили?

Телефонът на Арли иззвъня.

— Маккрей. Уили?

Настъпи тишина, докато тя слушаше. После Лани усети буса да се поклаща леко. Забави ход, докато дрънченето изведнъж спря. Тя свали телефона.

— Какво има? — попита Лани.

— Уили Джуд — каза тя. — Той… Той просто гледал един от клубните канали. Казали, че Рез е мъртъв. Казали, че е умрял. В любовен хотел.

Когато никой не понечи да помогне на Мериалис, Чиа стана от леглото, промуши се край руснака и влезе в банята, активирайки обкръжаващата птича песен. Черното шкафче беше отворено, лампата му беше включена, върху керамичния под имаше разхвърляни Дей-Гло пенисоиди. Тя взе черна хавлия и черно кесе от хромирания сушилник, намокри кесето над черната хромирана мивка и се върна при Мериалис. Сгъна хавлията, сложи я върху повръщаното на пода и подаде кесето на Мериалис.

Никой не каза нищо, нито се опита да я спре. Масахико отново бе седнал долу на килима, с компютъра между краката си. Белязаният мъж, който, изглежда, заемаше повече място от всичко останало в стаята, бе свалил брадвата си. Държеше я, долу, до бедрото си, по-широко от ханша на Чиа, с шипа, стърчащ до коляното му.

Мериалис, която успя да седне, сега бършеше устата си с кърпата, забърсвайки по-голямата част от червилото си. Когато се изправи, стомахът й се обърна от полъха от одеколона на руснака.

— Казвате, че сте предприемач? — Рез още държеше нанотехнологичното устройство.

— Вие задавате много въпроси — каза руснакът. После Еди изстена, той го изрита и добави: — Основа .

— Обществен проект? — Рез повдигна веждата си. — Водопречиствателна станция, нещо такова?

Руснакът задържа очи върху брадвата на големия мъж.

— В Талин — отговори той — ние скоро построяваме уникален търговски мега център, охолни затворени предградия, плюс фармацевтична манифактура от световна класа. На нас несправедливо отказани най-напреднали средства на продукция, но ние желаещи сто процента съвременно опериране.

— Рез — каза мъжът с брадвата, — откажи се. Този сладур и приятелчетата му се нуждаят от това нещо, за да си направят фабрика за дрога в Естония. Време е да те връщам в хотела.

— Но дали няма да са по-заинтересовани от… недвижимо имущество в Токио?

Очите на големия мъж изскочиха, белезите на челото му почервеняха. Едно от горните рамена на микропорния хикс се бе разхлабило и разкриваше дълбока драскотина.

— Що за глупости са това ? Ти нямаш никакво недвижимо имущество тук!

— „Феймъс Аспект“ — каза Рез. — Мениджърската компания на Рей. Те инвестират вместо нея.

— Вие обсъждате нанотехнология, разменена за недвижимо имущество в Токио? — Руснакът се вторачи в Рез.

— Именно — отвърна Рез.

— Какъв вид недвижимо имущество?

— Неразработено сметище в Залива. Остров. Един от два. В района на старата „Токсична огърлица“, но тя беше почистена след земетресението.

— Чакай малко — обади се Мериалис от пода. — Аз те познавам. Ти си от оная група с мършавия китаец, китаристът, дето носеше разни шапки. Познавам те. Ти си голяма работа .

Рез я погледна.

— Мисля не добре тук да разискваме сделката — каза руснакът, потривайки рождения си белег. — Но аз съм Старков, Евгени. — Той протегна ръка и Чиа отново зърна следите от лазер. Рез се ръкува с него. На Чиа й се стори, че чу големия мъж да ръмжи.

— Навремето го гледах често, в Дейтън — каза Мериалис, все едно това доказваше нещо.

Големият мъж извади малък телефон от джоба си със свободната си ръка, погледна набързо дисплея и го долепи до лявото си ухо. Което Чиа сега видя, че липсва. Той се заслуша.

— Та — каза той и свали телефона. Отиде до прозореца — онзи, който Чиа бе открила зад паравана — и се загледа навън.

— По-добре хвърли едно око на това, Розър — каза той.

Рез се присъедини към него. Тя го видя да докосва монокъла.

— Какво правят, Кийти? Какво е това?

— Твоето погребение — отвърна големият мъж.

Прозорци на офиси проблясваха край тях, много близо, зад бандажираните след земетресението подпори на магистралата. Високите сгради отстъпиха на ниска, разпръснато застроена площ, после се появи нещо ярко малко по-далеч: ХОТЕЛ „КРАЛ МИДАС“. Картата на таблото започна да пиука.