Уилям Гибсън - Идору

— Това ли е?

— Не, това е последното им изчисление на приблизителната обща маса в момента.

Тя се бе върнала до стаята си, за да вземе черното палто, с което сега бе облечена, оставяйки Лани да се премени с чисти чорапи, бельо и синя риза. Не носеше вратовръзка и затова бе закопчал ризата до яката и бе облякъл отново якето си. Чудеше се дали всички, които работеха за Ло/Рез, бяха отседнали в същия хотел.

Лани видя очите на мъжа през прозрачния му визьор, когато го подминаха. Поглед, излъчващ мрачно спокойствие. Кокилите бяха от онези, които използват работниците, окачващи тавани — шарнирна сплав, увита в стомана.

— Какво трябва да се случи, когато се натрупа достатъчно нервна тъкан?

— Нов ред на съществуване. Не говорят за това. Рез очевидно се бе заинтересувал от тях. Опита се да си уреди среща с основоположника.

— И?

— Отказа му. Заяви, че Рез живее чрез манипулацията на човешка нервна тъкан и че това го прави недосегаем.

— Рез беше недоволен?

— Според Блекуел не. Блекуел каза, че изглежда това го е поразвеселило.

— Той не е весел обикновено? — Лани отстъпи встрани, за да избегне колоездач, движещ се в обратната посока.

— Да кажем, че нещата, които тревожат Рез, не тревожат повечето хора.

Лани забеляза тъмнозелен бус да си проправя път покрай тях. Беше с огледални стъкла, а неоновите му номера имаха рамки от анимирани тръбички с малки Вегас-лампички.

— Мисля, че ни следят — каза той.

— По-добре да е така. Исках от онези със странните хромирани решетчици, които ги правят да изглеждат сребърни, но трябваше да се задоволя с обикновени табели за номерата. Отива там, където отиваш и ти. А да паркираш някъде тук, вероятно е по-голямо предизвикателство, отколкото онова, което се очаква да направиш тази вечер. Така, тук долу.

Стръмно тясно стълбище, оградено с обезпокоителна розова мозайка от лъскави колелца във формата на сливици. Лани се поколеба, после видя надпис, чийто букви бяха направени от стотици мънички правоъгълничета в пастелни цветове — „Льо Шикл“ 13 13 От фр. Le Chicle — шикозното. — Бел.прев. . Слизайки надолу, той изгуби буса от поглед.

„Бар на тема дъвки — помисли си той, — започвам да свиквам с това“. Но все още избягваше да докосва стената от дъвкани дъвки, докато следваше Арли надолу.

Влязоха в пространство с ронливи розово-сиви стени, но тези олицетворяваха недъвкания продукт, целите покрити с него, окичени с архаични надписи от родната му страна. Щампована стомана. Стар обрамчен картон, умело осветен. Картини на дъвки. Базука „Джо“ в центъра, образ, непознат на Лани, но със сигурност имащ своето място тук.

— Често ли идваш в тоя бар? — попита Лани, докато сядаха на столове с издути облегалки, в определено зловещ розов цвят на дъвка. Барът беше покрит с хиляди правоъгълни опаковки от дъвки.

— Да — отвърна тя, — но най-вече защото не е популярно. А и е за непушачи, което го прави един вид по-специално.

— Какво е „Блек Блек“? — попита Лани, разглеждайки поставен в рамка плакат, изобразяващ стилизиран автомобил от 1940-те, профучаващ през лек намек за градски улици. Освен „Блек Блек“ имаше и надписи от типа на „Арт Деко Япония“.

— Дъвка. Все още можеш да си купиш такава — отвърна тя. — Всички шофьори на такси я дъвчат. Съдържа много кофеин.

— Дъвката?

— Тук продават стимулиращи напитки, пълни с течен никотин.

— Предпочитам бира.

След като сервитьорката, облечена в тесни сребристи шорти и хващащо окото розово горнище от ангора, взе поръчката им, Арли отвори чантичката си и извади някакъв бележник.

— Това са линейни изображения на някои от структурите, в които влезе по-рано днес. — Тя подаде бележника на Лани. — форматът им е „Риълтрий“ 7.2.

Лани разгледа серия от образи — абстрактни геометрични фигури, подредени в изчезваща линейна перспектива.

— Не знам как да ги разчитам — каза той. Тя си наля саке.

— Наистина ли си обучен от DAT Америка?

— Обучен съм от тайфа французи, които обичаха да играят тенис.

— „Риълтрий“ е на DAT Америка. Най-добрият софтуер за квантитативен анализ, с който разполагат. — Тя затвори бележника и го прибра обратно в чантичката.

Лани сипа бирата в чаша.

— Чувала ли си някога за нещо, наречено ТАЙДЪЛ?

— Тайдъл?

— Акроним. Може би.

— Не — тя вдигна китайската чаша и духна, като дете, което си изстудява чая.

— Беше друг продукт на DAT Америка, или поне началото на такъв. Не мисля, че стигна до пазара. Но там се научих да откривам нодалните точки.