Уилям Гибсън - Идору

Веждите му се изкривиха.

— Трябваше да подписвам договори — каза той. — Не си от списанието?

— Не.

— Ако той не бе дошъл онази вечер, предполагам, че все още щяхме да работим. А и всъщност, той не бе онова, към което се стремяхме. При нас беше Мария Паз веднага след като се раздели с гаджето си, медийното чудовище, пресата, нароиха се като мухи. Тя е много известна тук, знаеше ли? При нас беше и Блу Ахмед от „Хромиран Коран“, пресата веднага го надуши. При Рез и приятелите му обаче медиите не бяха проблем. Пратиха някакъв огромен гард, който изглеждаше така, сякаш използва лицето си за дъска за рязане. Дойде при мен и каза, че Рез е научил за клуба и ще дойде с няколко приятелчета, и дали ще може да му приготвим маса на някое по-уединено място… В началото се замислих — Рез кой ? После ми светна, разбира се, и казах: чудесно, естествено! И събрахме три маси в задния край, дори взехме назаем пурпурен шнур от гумита 12 12 Гуми (яп.) — дребен плод от рода на шипката. — Бел.прев. горе в хотела.

— И той дойде? Рез?

— Разбира се. Час по-късно — ето го и него. Усмихваше се, ръкуваше се, даваше автографи, ако някой искаше, макар да нямаше огромен наплив за това всъщност. Имаше четири жени с него и още двама мъже, ако не броим бодигарда. С много хубав черен костюм. Йоджи. Можеше да е и по-зле. Рез имам предвид. Изглежда, бе вечерял навън. И беше ударил няколко чашки. Известна доза смях, следиш ли мисълта ми?

Той се обърна и каза нещо на един от работниците, който носеше обувки като двупръсти черни кожени чорапи.

Чиа, която и идея си нямаше какво се е слушало в „Маймунски бокс“, си представи Рез на маса с няколко души, зад пурпурно въже и на преден план тълпа от японци, занимаващи се с това, което правят японците в подобни клубове, каквото и да е то. Танцуват може би?

— После нашето момче става, отива до тоалетната. Големият гард понечва да стане също, но нашето момче му махва с ръка да седи. Голям смях на масата, големия гард не е много доволен. Две от жените също стават, все едно и те отиват с него. Той не иска, отблъсква и тях, още смях. Не че някой друг му обръщаше особено внимание. След пет минути отивах в кабинката със серия съвсем пресни северноафрикански. Трябваше да преценя тълпата, да съм в крак с тях, да усетя точно кога да ги пусна. Но ето го него, мина направо през тях, само един-двама забелязаха и дори не спряха да танцуват.

Що за клуб е било това, където никой не би спрял да танцува заради Рез?

— И значи аз си мисля за моята серия, в какъв ред да я пусна, и изведнъж той е точно пред мен. Голяма усмивка. Очите му бяха странни, макар че не бих се заклел, че бе от нещо, което е правил в тоалетната — ако разбираш за какво говоря.

Чиа кимна. За какво говореше той?

— И ще имам ли нещо против, попита той с ръка на рамото ми, само за кратко да каже нещо на тълпата? Сподели, че дълго е мислил за нещо, но вече е взел решение и иска да го каже на хората. И големият гард изведнъж се появи там и искаше да знае дали има някакъв проблем. Съвсем не, казва Рез, стисвайки рамото ми, само щял да си поприказва с хората.

Чиа погледна раменете на Джун и се зачуди кое точно е било стиснато от ръката на Рез.

— И той го направи — каза Джун.

— Но какво каза ? — попита Чиа.

— Един куп глупости, миличка. Еволюция и технология, и страст — нуждата на човека да открие красотата в развиващото се общество; неговата собствена непреодолима нужда да се установи заедно с някаква софтуерна чекиджийска кукличка. Ташаци. Бръщолевене — повдигна с палец лентата си, но тя се свлече обратно. — И заради това, че го направи, отвори си устата в моя клуб, Ло, наклонена черта, проклетият Рез купиха клуба ми. Купиха и мен, също така и подписах споразумение да не разказвам нищо от това на никого от вас. И сега, ако ти и твоето очарователно приятелче ме извините, миличка, имам работа.

Имаше мъж на кокили в пресечката до хотела. Носеше бял хартиен костюм с качулка, противогаз и две правоъгълни табла. По тях се въртяха съобщения на японски, докато той се движеше, опитвайки да запази равновесие. Поток от пешеходци минаваше около него.

— Какво е това? — попита Лани и посочи мъжа с кокилите.

— Секта — отвърна Арли Маккрей. — „Нова мисъл“. Казват, че ще дойде краят на света, когато общата маса на цялата човешка нервна тъкан на планетата достигне определена стойност.

Дълго многоцифрено число вървеше надолу върху таблото.