Уилям Гибсън - Идору

— „Маймунски бокс“. Проверихме го, там е.

— Нима? Може би трябва да го посетите.

— Защо?

— Вече няма клуб с името „Маймунски бокс“.

— Няма?

— Клубовете в „Шинджуку“ имат доста кратък живот. Няма „Маймунски бокс“. — Преводът на Сендбендърите предаде цялото самодоволство на Хироми.

Чиа се вторачи в гладкото сребърно лице. Кучката протакаше. Какво да прави? Какво би направила Зона Роса, ако беше на нейно място? Нещо символично грубо, реши Чиа. Но това не бе в нейния стил.

— Благодаря ви — каза тя. — Просто искахме да се уверим, че това не е вярно. Съжалявам, ако съм ви засегнала, но трябваше да сме сигурни. Щом казвате, че не се е случило, ще го приемем. Загрижени сме за Рез и останалата част от групата, а знаем, че и вие също. — Чиа завърши и се поклони — нещо, което свари Хироми неподготвена.

Сега беше ред на робота да се двоуми. Тя не очакваше Чиа да се обърне на сто и осемдесет градуса.

— Нашите приятели от организацията Ло/Рез са загрижени да не би тази безсмислена шега да повлияе върху публичното мнение за Рез. Знаете, че винаги е съществувала тенденция да бъде описван като най-изобретателния, но и най-малко стабилен член на групата.

Последното поне беше вярно, макар че неговият тип нестабилност беше умерен, сравнен с повечето му поп-културни предшественици. Никога не е бил арестуван, никога не е прекарвал някоя нощ в затвора. Но въпреки това беше най-склонният към забъркване в неприятности. Това винаги е било част от чара му.

— Така е — каза Чиа и продължи да играе със задоволство. Убедена бе, че я кара да се чувства несигурна. — А се опитват да представят Ло като практичния скучен възпитаник на технически колеж, но знаем, че това също не е вярно — добави с усмивка.

— Да — отвърна Хироми, — наистина. Значи все пак сте доволна? Ще обясните на ордена си, че всичко това е било резултат от някаква шега и че Рез е добре?

— Щом го казвате — да. И ако това решава въпроса, значи имам три дни за убиване в Япония.

— За убиване?

— Идиом — обясни Чиа. — Свободно време. Мицуко казва, че трябва да видя Киото.

— Киото е много красив…

— Непременно ще отида. Благодаря ви, че подготвихте този сайт за нашата среща. Наистина е страхотен и ако го запазите, ще се радвам да го посетя по-късно с останалите от ордена ми. Може всички да се съберем заедно, когато се върна в Сиатъл, и да представим ордените си.

— Да… — Хироми определено не знаеше как да тълкува поведението й.

„Тормози се тогава“ — помисли си Чиа.

— Знаеше — каза Чиа, — знаеше какво ще направи.

Мицуко се изчерви силно. Гледаше в пода с желирания компютър в скута си.

— Съжалявам. Решението беше нейно.

— Принудили са я, нали? Казали са й да се отърве от мен, да покрие всичко.

— Тя общува с хората на Ло/Рез тайно. Това е една от привилегиите на поста й.

Чиа още не бе свалила напръстниците.

— Сега трябва да се обадя на ордена си. Можеш ли да ме оставиш сама за няколко минути? — Тя съжаляваше Мицуко, но все още бе ядосана. — Не ти се сърдя, о’кей?

— Ще направя чай — отвърна Мицуко.

Когато японката затвори вратата след себе си, Чиа провери дали Сендбендърите все още са включени, сложи отново очилата и избра главния сайт на сиатълския орден.

Така и не успя да се свърже. Зона Роса чакаше, за да я отреже.

Тъмни облаци надвиснаха над високия сив град. Нови сгради минаваха за кратко пред погледа през свалените, тъмни, покрити с дантелени пердета стъкла на лимузината.

Минаха край реклама на Апъл Шайърс — павирана алея, водеща към някаква холограма на разсадник, където усмихващи се бутилки със сок танцуваха и пееха. Проблемът на Лани с часовата разлика се върна в полека, но по-странна форма. Някаква комбинация от напиращо чувство за вина и усещане за отдалеченост от собственото му тяло, сякаш сетивните сигнали идваха със закъснение, след дълъг преход през някаква друга страна, за чието съществуване той самият не знае.

— Мислех, че всичко е свършило, когато се отървахме от ония сибирски невропати — каза Блекуел. Беше облечен изцяло в черно, което като че ли създаваше впечатление, че е по-слаб. Носеше нещо като комбинезон — мек, ушит от много черен деним, с множество джобове по широкия му край. Лани мислеше, че смътно напомня на средновековна японска дреха. Нещо, което би могъл да носи някой дърводелец. — Клекнаха като пребити кучета. Открихме ги по време на турне в Щатите на Комбината.