Уилям Гибсън - Идору

Чиа имаше усещането, че малко избързва, и това бе потвърдено от ново леко прокашляне на Мицуко.

— Да — отвърна Хироми Огава, — няма за какво, а сега Торо Ошима, нашият историк, ще ни удостои с подробен и прецизен преглед на историята на нашия орден, как от обикновени, но искрени новаци, се превърнахме в най-активния и най-уважавания орден в Япония днес.

Чиа не вярваше на ушите си.

Най-близкото до Хироми момиче, отдясно на Чиа, се поклони и започна да представя историята на ордена в най-мъчително скучните й детайли, както Чиа веднага разбра. Двете съквартирантки в училището-интернат, най-добри приятелки и верни другари, които открили копие от албума „Кучешка супа“ в кофа за боклук в Акихабара. Как се върнали в училище с него, пуснали го, веднага станали почитателки. Как съучениците им се присмивали, в един момент дори откраднали и скрили безценния запис… И т.н., и т.н., а на Чиа й се прииска да изкрещи, но нищо не можеше да направи, освен да седи кротко. Тя издърпа часовник и го сложи върху лицето на огледалния робот, там където трябваше да са очите. Никой друг не можеше да го види, но все пак я накара да се чувства малко по-добре.

Стигнаха до първия национален японски Ло/Рез конгрес, по белите хартиени стени бързо минаваха снимки — момиченца с дънки и тениски, пиещи кока-кола в някаква заседателна зала в хотела на летището в Осака, няколко биещи на очи родители стърчаха на заден план.

Четиридесет и пет минути по-късно Торо Ошима, стояща до червения дисплей, забоден в безизразното метално лице на Хироми Огава, завърши:

— Което ни довежда до настоящия момент и историческото посещение на Чиа Маккензи, представител на ордена на сестрите ни в Сиатъл, щата Вашингтон. А сега се надявам, че тя ще ни уважи с излагане на историята на своя орден, как е бил създаден и множеството дейности, които е извършил, за да почете музиката на Ло/Рез…

Последва кратко ръкопляскане. Чиа не се включи, защото не бе сигурна дали е за нея или за Торо Ошима.

— Моля да ме извините — каза Чиа, — нашият историк приготви това за вас, но всичко се повреди, когато прекараха компютъра ми през някакъв голям скенер на летището.

— Съжаляваме да го чуем — отвърна сребърният робот. — Какво нещастие.

— Да, но предполагам, че това ще ни даде повече време да говорим за това, което ме води тук, нали?

— Надявахме се да…

— Да ни помогнете да разберем какво става с Рез, нали? Знаем. Радваме се, че изявихте желание. Защото всички ние сме разтревожени от този слух. И защото по всичко личи, че е започнал от тук, а тази Рей Тоеи е местен продукт, така че, ако има някой, който може да ни каже какво става, това сте вие.

Сребърният робот не каза нищо. Не показваше никаква емоция, но Чиа отмести часовника, за да бъде сигурна.

— Затова съм тук — каза тя, — да разбера дали е вярно, че иска да се ожени за нея.

Усещаше всеобщ смут. Шестте момичета гледаха в татамито, за да избегнат погледа й. Искаше да погледне към Мицуко, но щеше да е прекалено очевидно.

— Ние сме официален орден — каза Хироми. — Имаме честта да работим в тясна връзка с хора от настоящия екип на групата. Техните агенти също са обезпокоени от слуха, за който споменавате, и ни помолиха да им окажем съдействие, за да не се разпространява повече.

— Разпространява? Та той върви из мрежата цяла седмица!

— Това е просто слух.

— Тогава трябва да публикуват опровержение.

— Което само ще утежни допълнително ситуацията.

— Според известието Рез е съобщил, че е влюбен в Рей Тоеи и ще се ожени за нея. Имаше доста дълъг цитат.

Чиа определено започваше да усеща, че тук нещо не е наред. Не беше изминала целия този път заради това. Можеше спокойно да седи в стаята си в Сиатъл.

— Смятаме, че оригиналното съобщение е било лъжа. Няма да бъде първата.

— Смятате? Това означава ли, че не знаете?

— Нашите източници в организацията ни увериха, че няма причина за безпокойство.

— Увъртат — каза Чиа.

— Намеквате, че хората на Ло/Рез ни лъжат?

— Вижте — продължи Чиа, — аз съм в групата колкото всеки друг. Но пропътувах цялото това разстояние, нали? А хората, които работят за тях, са просто хора, които работят за тях. Ако Рез отиде в някой клуб някоя вечер, вземе микрофона и съобщи, че е влюбен в тази идору, и се закълне, че ще се ожени за нея, хората, отговарящи за връзките с обществеността, ще кажат каквото сметнат за необходимо.

— Но вие нямате доказателства, че нещо от всичко това се е случило. Само едно анонимно съобщение, претендиращо, че е транскрипция на запис, направен в клуб в „Шинджуку“.