Уилям Гибсън - Идору

Телефонът иззвъня.

— Дааа?

— Блекуел каза, че се е отворил прозорец. Планът се променя. Можете да влезете в базата данни сега. — Беше Ямазаки.

— Добре — каза Лани. — Не мисля, че напредвам много с този видеофилм.

— Търсенето на Рез за значението на възроденото изкуство? Не се тревожете, ще ви го пуснем пак по-късно.

— Успокоих се — отвърна Лани. — И вторият ли е толкова добър?

— Вторият документален филм е с по-традиционна структура. Подробни интервюта, биографични справки, Би Би Си, отпреди три години.

— Чудесно.

— Блекуел е на път към хотела. Довиждане.

Сайтът, който орденът на Мицуко бе направил за срещата, напомни на Чиа за японските снимки, които бе видяла по време на училищно посещение в музея в Сиатъл. Имаше кафеникава светлина, проникваща сякаш през пластове от стара политура. В далечината се виждаха хълмове с усукали се дървета, клоните им бяха като бързо изписани мастилени завъртулки. Тя влезе заедно с Мицуко и двете се насочиха към дървена къща с големи надвиснали стрехи, формата им й беше позната от манга. Беше от типа къщи, в които нинджата се промъкваше нощем, за да събуди спящата героиня и да й каже, че нещата не са такива, каквито тя смята, че чичо й се е съюзил със злия диктатор. Чиа провери как изглежда в малък периферен прозорец. Удебели малко устните си.

Докато приближаваха къщата, тя видя, че всичко наоколо е извадено от архивите на клуба, така че цялата обстановка всъщност бе изградена от материали за Ло/Рез. Забелязваше се първо в панелите от дърво и хартия на стените, където неясни парчета от образи, по-големи от реалните, се появяваха и изчезваха с органичната неподреденост на шарена сянка: бузата на Рез и половината от чифт тъмни очила, ръката на Ло, настройваща китарата. Но тези се промениха и бяха заменени от трепкащо като нощна пеперуда блещукане, а щеше да има още, до най-високата разделителна способност на сайта, неговата дигитална материя. Тя не беше сигурна дали това може да се направи с достатъчен брой подходящи фрагментарни пакети, или е необходим някакъв по-специален компютър. Нейните Сендбендъри поддържаха някои от тези ефекти, но само с употребата на техния си специализиран софтуер.

Екраните се плъзнаха встрани, когато тя и Мицуко, седнали по турски, влязоха в къщата. Спряха плавно една до друга, останаха седнали, носеха се на около десетина сантиметра над татамито (което Чиа избягваше да поглежда, след като видя, че е изтъкано от концертни кадри; прекалено смущаващо). Беше добър начин да се появиш. Мицуко носеше кимоно и един от онези широки колани — традиционното облекло, само дето в нишките на тъканта вървеше някаква миниатюрна анимация. Чиа беше даунлоуднала за себе си черен комплект от блузон и клин на Силке-Мари Колб, макар че не обичаше да плаща за неща от виртуални дизайнери, които дори не ти позволяват да запазиш или копираш. Но бе използвала кеш картата на Келси и това я караше да се чувства по-добре.

Там ги чакаха седем момичета, всички в кимона, всички носещи се над татамито. С изключение на едно, което седеше само, начело на въображаемата маса. Тя беше робот. Не като истинските, а строен, хромиран, все едно живак, излят във формата на момиче. Лицето беше гладко, само частично оформено, без очи, с две еднакви прави линии на мястото, където би трябвало да е устата. Това явно беше Хироми Огава и Чиа веднага реши, че тя е с наднормено тегло.

Кимоното на Хироми беше покрито с анимирани кадри от интервюта на групата в червеникавокафяви тонове.

Запознаването отне известно време. Всички, определено имаха някаква титла, но Чиа спря да им обръща внимание, след като Хироми се представи, освен за да се покланя в моментите, когато предполагаше, че би трябвало да го прави. Не й хареса, че Хироми се показва в този вид на първата среща. Според нея това беше грубо и явно преднамерено, а и трудът, който бяха положили, за да осигурят пространството, го правеше да изглежда още по-преднамерено.

— За нас е чест да ви посрещнем, Чиа Маккензи. Нашият орден с нетърпение очаква да ви осигури пълно съдействие. Гордеем се, че сме част от нарастващото глобално оценяване на Ло/Рез, тяхната музика и тяхното изкуство.

— Благодаря ви — каза Чиа, след което настъпи дълга тишина.

Мицуко тихо прочисти гърлото си. „Опаа“ — помисли Чиа. Време за реч.

— Благодаря ви за предложената помощ — започна тя. — Благодаря ви за гостоприемството. Ако някоя от вас някога дойде в Сиатъл, ще намерим начин да я подсигурим. Но преди всичко благодаря за помощта ви, тъй като моят орден е наистина разтревожен от тази история, свързана с желанието на Рез да се ожени за някакъв софтуерен агент, и понеже се предполага, че е бил тук, когато го е казал, ние мислехме…