Мишел Гримо - Народът на моретата

Но защо му бяха взели дрехите? Защо беше гол под чаршафа върху тази маса на колелца? Въпросите гъмжаха в главата му, без да намерят отговор.

В дъното на стаята безшумно се плъзгаха врати. Толкова врати, колкото и редици подвижни легла. Надир не забеляза как се бяха отворили, а те вече се затваряха зад трите редици легла, които изчезнаха пред очите му. Стори му се, че това колкото обезпокоително, толкова и неразбираемо положение трая часове. На равни интервали потегляха нови редици легла. В залата цареше мъртва тишина, сякаш трупове бяха покрили с тези чаршафи! Младият човек бързо отпъди тази мисъл. Навярно приспивателните действуваха по-силно на номадите, отколкото на човек, роден в куполите, години наред вземал успокоителни… Неговите братя по нещастие спяха, непознали още ужасната тревога, която го душеше. Ами Цила! Дали и тя беше сред тия застинали фигури, обречена на страшна участ?

После се случи неизбежното. Привлечено като от магнит, леглото на Надир се плъзна към зейналата врата и едва преминал я, младият човек с ужас разбра къде се намираше: операционна зала. Десетина хирурзи и много роботи чакаха новата партида. Ръстът на Надир и късите му за номад коси привлякоха вниманието им.

— А, изменник! — учуди се някакъв глас.

Един човек се наведе, разгледа го хладно и добави:

— Така е, дявол да го вземе! Двойна доза упойка за него!

Две ръце хванаха ръката му — почувствува някакво бодване и се унесе…

Надир нямаше представа за времето. Спеше, ядеше и това бе всичко. Един ден се събуди и се изправи в леглото си. Паметта му се възвърна изведнъж. Около него познати и непознати лица изплуваха на свой ред към действителността. Тридесетина души се връщаха малко по малко към живота.

Надир стана със странно усещане в гърба. Първите крачки го накараха да се олюлее. Трябваше да се опре на леглото, за да не падне. Миг след туй се почувствува добре и тръгна по пътеката между леглата. Искаше да знае кои бяха другарите му по плен и дали Цила се намираше сред тях. Но от пръв поглед разбра, че в залата нямаше нито една жена.

— Надир!

Олюлявайки се, към него идеше Игал. Стиснаха си ръцете. И други приближиха. Бяха Гор — онзи, който знаеше изкусно да подковава конете, и двамата му млади сина — Малик — тази сила на природата, Олаф, Клайн и други, или осем мъже и шест юноши от племето Зорги, заедно с дванадесет номади от друго племе.

В продължение на няколко секунди те намериха някаква утеха в тези първи срещи, след туй последваха тревожни възгласи в хор:

— Имаш два големи кръгли белега на гърба си!

— Ти също!

Последва бърз взаимен преглед. От двете страни на гръбначния стълб всички имаха по един кръгъл възморав белег около десет сантиметра в диаметър.

— Надир, ти трябва да знаеш какво са ни направили! Обясни ни!

— Искаш да кажеш, че този човек е безимен?

Четирима души се приближаваха с див пламък в очите. Както бяха отслабнали, гневът им можеше да бъде опасен. Мощната фигура на Малик застана помежду им.

— Казва се Надир. Има същата участ като нас и е един от нашите… Трябват ли ви други разяснения, братя?

Единият от мъжете се съгласи и махна примирено:

— Имаш право. Няма значение откъде идва, щом страда заедно с нас! Сигурно ще може да ни обясни какво се случи с нас и каква съдба ни чака?

Надир поклати тъжно глава.

— Нищо не зная!

— Къде са жените? Дечицата ни? Къде сме?

В тази свръхтревога с известно облекчение скитниците видяха, че в стената се отваря една досега невидима врата. Всичко друго беше за предпочитане пред ужасната несигурност, която ги измъчваше. Появи се някакъв безимен, заобиколен от свита въоръжени роботи.

Човекът ги огледа преценяващо за момент, с видимо задоволство. После заговори:

— Намирате се в западното континентално плато, на равнището на океан А. Долните етажи на тази сграда са под водата. Още по-надолу, далеч от повърхността се намират фабриките за филтриране и хомогенизиране на планктона, за отглеждане и сушене на зелените водорасли, кланиците… Там ще работите! За да ви улесним в този труд, ние ви подложихме на малка интервенция, която ви прави годни да живеете като рибите в морето. Не бихте могли да разберете подробностите на тази операция… Достатъчно ви е да знаете, че са ви присадили камък-сюнгер от Марс, който филтрира кислорода от водата направо в дробовете. Тази система ви прави истински амфибии. Затваря се автоматично на суша, където ще си дишате като всички хора, и се отваря, щом влезете във водата. Много бързо ще свикнете… Срещу труда си ще получите храна и удобно жилище. Всеки, който откаже да работи, се премахва. Още сега се откажете от всеки опит за бягство — невъзможно е. Ще имате пазачи-роботи, а всяка педя от крайбрежието е под наблюдение… И още нещо: Ние затваряме само годни за работа хора. Заловените погрешка малки деца и старци са върнати на свобода. Свършено е с безполезния ви живот на скитници.