Хедър Греъм - Ондин

Мислите се надпреварваха в главата й. Не, тя не можеше да напусне Англия. Как щеше да реабилитира името на баща си, ако отидеше да живее в колониите?

— Ще се качиш без съпротива на борда на „Лейди Кристабел“ — заяви безизразно Уоруик.

— И защо?

— Защото аз така заповядвам. Длъжна си да се подчиниш, защото си моя жена.

— Едно обстоятелство, което ти възнамеряваш да промениш.

— Никога не съм смятал да се обвържа за цял живот с една обикновена крадла.

Думите му я улучиха като удари на камшик. Тя бе повярвала, че съпругът й изпитва известна нежност към нея, дори да не я обичаше истински.

Опита се да преглътне напиращите сълзи и отговори с измамна небрежност:

— Не се страхувай, няма да ти бъда в тежест още дълго. Щом ти помогна да намериш убиеца на жена си, ще съм изпълнила задължението си и ще се освободя от теб. Честта ме задължава да платя за живота, който спаси ти. Не се боя нито от призраците в дома ти, нито от любовницата ти и Хардгрейв.

— Глупачка! — Уоруик се втурна към нея, сграбчи я за раменете и я разтърси здраво. — Знаеш ли каква съдба ти се готвеше?

— Нищо лошо не се случи.

— Изслушай ме внимателно, Ондин. Ти ще изпълниш всички мои желания, защото си моя жена, моя собственост, и аз мога да правя с теб, каквото искам. — Изведнъж той я вдигна на ръце и я метна на леглото. — Тази нощ искам да ми принадлежиш.

Ондин изплака тихичко и се отдаде на отчаянието си. Как да му избяга? Щом той започнеше да се съблича, тя щеше да скочи от леглото и да избяга от вилата. Щеше да отиде при краля. Макар че беше жена на Чатъм, Чарлз нямаше да я даде в ръцете на този жесток и студен мъж.

Уоруик обаче не си даде труд да свали дрехите си. Той се хвърли върху Ондин, която се съпротивляваше с всички сили, и я държа здраво, докато съпротивата й отслабна.

— О, Господи, мразя те! — изхълца тя.

— Знам — прошепна задавено той. Ако не се чувстваше дълбоко унизена, Ондин щеше да повярва, че в гласа му е прозвучала дълбока тъга.

Настойчива целувка затвори устата й. Докато той я любеше с дива страст, тя хапеше отчаяно устните си и се принуждаваше да остане напълно неподвижна. Тази нощ нямаше да му позволи да се наслади на триумфа си. Тялото й щеше да остане недостъпно за горещата му страст. Тя устреми невиждащ поглед към тавана и остана така, докато мъжът й удовлетвори желанията си и се отпусна изтощено до нея. До края на нощта двамата не размениха нито дума.

Може би беше съвсем естествено, че слънцето изчезна зад черни облаци, когато наближиха Чатъм Менър. Дърветата, обграждащи пътя, се люлееха от силния вятър, стрелкаха се светкавици, ревяха гръмотевици.

Решението на Ондин беше взето. Щеше да избяга от мъжа си още преди да потеглят за Ливърпул и да се върне в земите на семейство Рочестър, за да изобличи убийците на баща си.

— Пристигнахме. — Уоруик, който седеше насреща й, се приведе към нея и повдигна с един пръст брадичката й. — Какви интриги ковеш, мила моя?

Ондин въздъхна и отблъсна ръката му.

— Нищо, което да те засяга, Чатъм.

Когато слязоха, Джъстин и Джейк вече бяха скочили от капрата. Матилда тичаше надолу по широкото стълбище, следвана от Клинтън.

— Добре дошли! — поздрави с усмивка момъкът. — Тук беше много самотно без вас.

Матилда имаше очи само за Ондин.

— О, милейди, колко добре изглеждате, слава на Бога! Сега ще се грижа за вас ден и нощ, защото раждането вече наближава. Сигурно очаквате момче, това е обичайно в семейството. Но дори ако родите момиче, няма да има по-щастлива от мен. Толкова ще бъде хубаво къщата да се огласи отново от детски смях!

Изведнъж вятърът спря и околните дървета застинаха в заплашителна тишина. Уоруик застана между двете жени.

— Няма да има бебе, Матилда. Колкото и да ми е неприятно да нараня чувствата ви, аз няма да призная това дете.

— Какво… — започна невярващо Джъстин, но брат му не му позволи да вземе думата.

— По причини, известни на моята жена, аз възнамерявам да се разведа. Детето й не е Чатъм. Утре сутринта тя ще замине. Който смята да протестира срещу решението ми, ще напусне завинаги тази къща.

Смаяно мълчание последва тези думи. Уоруик изгледа поред всички присъстващи, поклони се иронично пред Ондин и тръгна към обора.

— Ти си едно проклето копеле! — изрева вбесено Джъстин и се втурна след него, но Ондин го задържа.

— Моля те, не се карай с него!

Матилда избухна в плач, Джейк пристъпваше с неудобство от крак на крак, а Клинтън беше отворил широко уста от учудване.