Хедър Греъм - Ондин

— Пощадете ме, ваша светлост! Ние само упоихме дамата. Скоро действието на упойката ще отслабне, кълна се в душата си!

— И какво щяхте да правите с нея?

— Заплатиха ни, за да я заведем при един джентълмен по-надолу по реката.

— При кого?

— Не знам името му. Само капитанът го познаваше.

Капитанът обаче е мъртъв, каза си горчиво Уоруик. С ъгъла на окото си забеляза някакво движение и се обърна светкавично към вратата.

— Стой, Уоруик, аз съм! — извика уплашено Джъстин. — И Бъкингам е с мен!

Уоруик бутна жена си в ръцете му.

— Махни я оттук! Колкото се може по-бързо! Върнете се в Нюмаркет!

— Почакай! — изплака Ондин. — Уоруик…

— Побързай, Джъстин!

Ондин не се възпротиви повече. Виеше й се свят и тя затвори очи. Джъстин я вдигна на ръце и я изнесе навън. Бъкингам пристъпи към Уоруик и изгледа презрително тримата мъже.

— Значи част от тази измет е още жива.

— Да. Но не можах да узная нищо.

— Само капитанът беше посветен в тайната — изхленчи жално Джош.

— Да, и ние чухме същото — потвърди Бъкингам. — Спасихме не само вашата жена, Уоруик, а и още няколко красавици, затворени в трюма. Капитанът и екипажът му са се занимавали с много специални сделки. Отвличали красиви млади дами и ги продавали в мароканските хареми.

Уоруик едва не извика. Вече не съжаляваше, че е пролял толкова кръв. Но кой се криеше зад отвличането на Ондин? Хардгрейв и Ан, каза си той, изпълнен с дива омраза. Жена му едва не стана жертва на тези гадни роботърговци. А виконтът дойде с него и собственоръчно прониза капитана, единствения посветен в тайната.

— Да вървим, Бъкингам! Да оставим тези копелета на съда. И без това няма да изтръгнем нищо от устите им. — Отвратен, той обърна гръб на моряците и се върна на палубата. Скоро щяха да се появят кралските войници и да арестуват целия екипаж. Уоруик щеше да се върне в Нюмаркет, в малката вила, където беше познал любовното щастие. Тази нощ обаче нямаше да бъде нежен с Ондин. За да остане жива, тя трябваше да го напусне. И той щеше да я принуди, ако се наложи, дори със студена жестокост.

Уплашена и загрижена, Ондин чакаше мъжа си. Верният Джейк стоеше на пост пред вратата на вилата. Най-после Уоруик влезе, хвърли ръкавиците си на един стол и стопли ръцете си на огъня в камината.

— Утре се връщаме у дома.

— Но ние едва дойдохме.

— Ти ми създаваш твърде много проблеми.

— Аз? Нима е моя вината, че ме отвлякоха?

— Във всеки случай появата ти вдигна много шум и интересът на хората се събуди. Затова се връщаме в Норт Ламбрия. Там ще останем само една нощ. Купил съм ти билет за „Лейди Кристабел“. Корабът ще напусне пристанището на Ливърпул само след няколко дни и ще поеме курс към Вирджиния. Ще пътуваш под името мисис Дайана Браун. Купил съм ти къща в Уилямсбърг и съм назначил прислуга. Наел съм адвокат да се грижи за финансите ти. Ще прекараш една година в града, като се представяш за вдовица. Междувременно аз ще уредя развода ни. После ще можеш да живееш, както си искаш. До края на живота си ще получаваш богата издръжка.

Макар че кралят я беше предупредил, Ондин не повярва на ушите си. Уоруик ли беше мъжът, който й говореше така студено и равнодушно, който си позволяваше да определя бъдещето й — бъдеще, в което той нямаше място? Как бе могла да се влюби в такъв човек?

— Ти си луд, Уоруик Чатъм! Първо се жениш за осъдена на смърт, за да заловиш предполагаем убиец. А щом той наистина се появява, бързаш да отпратиш съпругата си. Знам какво се случи днес. А що се отнася до пътуването ми в колониите — много съм ти благодарна, но няма да замина. Нямам нужда и от парите ти. Нашите пътища се разделят тук и сега.

— По дяволите! Ще направиш това, което ти казвам! — изфуча вбесено графът. — Откъде знаеш какво се е случило днес?

Ондин вирна предизвикателно брадичка.

— Чух любовницата ти да говори с Хардгрейв. Течността, с която са ме упоили, е взета от кралската лаборатория. Хардгрейв я е откраднал, а отвличането ми са планирали двамата с лейди Ан.

— Тя също беше нападната. А Хардгрейв дойде с нас, за да те освободи.

— Казвам ти…

— Каквото и да си чула, то не доказва нищо. Единственият от похитителите, който познаваше вдъхновителя на цялата тази мръсна история, загина в битката. Не мога да изляза пред краля само с подозрения. Ако онова, което ми разказа, е вярно, със сигурност те чакат много по-страшни неща. Затова трябва да изчезнеш от живота ми — колкото по-рано, толкова по-добре.