Хедър Греъм - Ондин

Джъстин дръпна завеската на прозорчето и надникна навън.

— По дяволите, Хардгрейв и Ан се движат точно до нас! И онази малка мръсница се смее и ни маха!

Уоруик вдигна рамене.

— Остави ги. Не е забранено да карат редом с нас. Сивите очи на младежа се присвиха, той махна с ръка и неохотно спусна завеската.

— Всеки път, когато я видя така весела, започвам да се чувствам зле — призна той и Ондин видя как златнокафявите очи на мъжа й засвяткаха развеселено.

Пристигнаха в Нюмаркет вечерта. Уоруик и Ондин се настаниха в малка вила с една-единствена стая. Обзавеждането се състоеше от скромна маса, няколко стола, огромна камина и широко легло.

След страстна любовна нощ, която се запечата завинаги в паметта на Ондин, двамата станаха късно, за да се приготвят за конните надбягвания следобед.

Уоруик беше много въодушевен от благородните животни. Обърнат към брат си, той отбеляза, че много съжалява, дето в надбягването не участват състезателни коне, отгледани в тяхното имение. Джъстин кимна и отговори, че Дракон, например, може да се мери с всички присъстващи жребци.

Малко по-късно започна първото надбягване и братята отидоха по-напред, за да видят всичко. Когато се обърна, Ондин видя, че Хардгрейв и Ан стоят съвсем близо до нея. Виконтът й кимна с усмивка и погледът му предизвика студени тръпки по гърба й. Този човек я гледаше със самочувствието на победител. Дали очакваше похотливите му фантазии скоро да станат действителност?

Първите коне пресякоха финала. Разнесоха се ликуващи викове. След като глъчката утихна, Ондин чу зад гърба си шепот.

— Ще можеш ли да откраднеш подходящото средство от лабораторията на краля?

Гласът на лейди Ан! Ондин наостри уши, но не чу отговора на Хардгрейв. Няколко засмени джентълмени се поздравяваха шумно за спечелените облози.

Скоро виконтът и придружителката му се присъединиха към членовете на семейство Чатъм.

— Хайде да отидем под дъба — предложи Ан. — От там ще виждаме още по-добре.

Джъстин погледна въпросително брат си и Уоруик смръщи чело. Ан беше права. Мястото, което показваше, наистина предлагаше добра гледка. Така всички се запътиха към стария дъб.

Когато започна следващото надбягване, зрителите се втурнаха напред и изведнъж Ондин усети, че я притискат грубо към стъблото на дъба. Преди да успее да извика, някой затисна устата й с кърпа, напоена с някаква течност. Опитът й да се отбранява остана безуспешен.

Странната миризма, която идваше от кърпата, замъгли съзнанието й. Светът се завъртя, небето, хората и конете хвърчаха покрай нея и тя повярва, че се е понесла нависоко, право към небето.

По някое време чу вик и реши, че това е собственият й глас. Не, това беше Ан и тя пищеше пронизително, притискайки с ръка разкъсания корсаж на роклята си. Хардгрейв се наведе над нея. С края на окото си Ондин забеляза братята Чатъм, които бяха извадили мечовете си.

И в този миг светът около нея потъна в черен мрак.

Ондин се събуди и изстена. Главата й бучеше болезнено, стомахът й се свиваше. Господи, беше на борда на някакъв кораб, който се люлееше силно по вълните!

Споменът се върна, макар и бавно. Спомни си как стоеше с другите под дъба, когато някой притисна към устата й кърпа, напоена с някакво упойващо средство. Но не тя, а Ан падна на земята и започна да пищи.

Кой беше безумецът, решил да отвлече лейди Чатъм в присъствието на краля? Не, първо трябваше да установи къде се намира. След няколко мъчителни опита тя отвори очи и главоболието стана непоносимо.

Опита се да се изправи, но не успя. Ръцете й бяха вързани за таблата на някакво легло. Наистина я бяха довели на борда на кораб. Светлина падаше само през мъничкия люк, на масата бяха разхвърляни морски карти, до отворена бутилка с ром беше оставен мръсен жакет. Вехт сандък с леген за миене и счупена кана върху него допълваха обстановката.

Ондин стисна зъби и се принуди да мисли разумно. Сети се за шишенцето, което бе споменала Ан. Кърпата, упойката… Нищо чудно, че бе паднала в безсъзнание!

И какво щеше да стане сега с нея? Тя задърпа гневно въжетата, с които я бяха завързали, но те не се поддадоха. Само разрани китките си. Трябваше да се откаже от опитите да се освободи.

Изведнъж чу гласове и стъпки. Вратата се отвори. Ондин затвори очи. Може би беше по-добре похитителите й да мислят, че все още е в безсъзнание.

— Какво красиво момиче, Джош! — пошепна някой. — Защо не се събужда?

Джош изпухтя презрително.