Хедър Греъм - Ондин

Уоруик се облегна назад и я погледна над ръба на чашата си.

— Ти си от семейство Чатъм и не дължиш никому благодарност. Имаш ли да ми кажеш още нещо?

— Не… — Ондин се почувства отблъсната и се засегна. Изправи се, за да се прибере в спалнята, но Уоруик скочи бързо на крака и й препречи пътя. Лицето му грееше в усмивка. Ръцете му я обгърнаха съвсем естествено.

— Как примамливо ухаеш… А нощницата ти е толкова възбуждаща… Ако не знаех колко се отвращаваш от мен, бих могъл да помисля, че си решила да ме прелъстиш. Наистина ли стоя будна, за да ми благодариш?

— Нали ти казах…

— Тогава те моля за в бъдеще да ме чакаш по други причини. Например, защото ме желаеш.

— Моля те…

— Е, искаш ли ме? — прошепна в ухото й той.

Ондин не можеше да говори, не можеше дори да кимне, само се взираше в очите му и потъваше в тях все по-дълбоко и по-дълбоко.

Тя се освободи бавно от ръцете му, отстъпи назад, развърза нощницата си и тънката коприна се свлече безшумно на пода.

Уоруик свали дрехите си мълчаливо, разтвори ръце и тя падна на гърдите му. Целувката им беше страстна и възбуждаща. Ондин се притисна до него, за да го почувства с цялото си тяло. Двамата не отидоха в леглото, а се любиха на мекия килим, стопляни от огъня в камината и от горещото си желание.

Ондин плуваше в някакво неземно състояние между сън и будуване. Притисната до съпруга си, тя лежеше на килима пред камината. Първите слънчеви лъчи нахлуваха необезпокоявани, в стаята. По коридора се чуха приближаващи се стъпки и някой затропа с юмруци по вратата.

— По дяволите, кралят! — Уоруик скочи на крака и нахлузи панталона си. — Тази сутрин има важно съвещание. В прегръдките ти забравих всичко на света…

— О! — прошепна объркано Ондин. В същия момент в стаята влезе Чарлз, следван от свитата си. Уоруик коленичи бързо пред жена си, за да скрие разголеното й тяло, едва прикрито от тънката нощница.

Кралят спря като закован — не за да се извини, защото Чатъм беше закъснял за важно съвещание, а за да се наслади на красивата сцена, която се разкри пред очите му: графът на Норт Ламбрия защитаваше рицарски оскъдно облечената си съпруга от любопитните погледи.

Чарлз се поклони учтиво.

— Много съжалявам, че трябваше да ви попреча, милейди. Уоруик, не сте точен.

— Сър…

— Лордовете на Съдбъри и Уейн ме очакват, тъй като за пореден път са решили да ми досаждат по въпроса за брат ми. Затова имам нужда от вашата помощ. Иначе няма да понеса хленченето им. — Той се обърна раздразнено към придружителите си, които бяха вторачили похотливи погледи в Ондин. Като забелязаха укорното изражение на господаря си, те се покашляха смутено и излязоха от стаята. — Били ли сте някога на конни състезания, мадам?

— В Нюмаркет? Не, никога.

— Ще отида там с целия двор, когато досадните ми лордове свършат с поученията си. Побързайте, Уоруик. — След тази подкана кралят остави съпрузите сами и графът с въздишка се зае да обува ботушите си.

— Пак ли! И никога няма да престанат, защото Катрин не може да има деца, а Джеймс се държи далече от двора по съвет на краля. Въпреки това той е наследник на трона, макар и католик. Половината лордове убеждават Чарлз да признае за наследник незаконния си син, дук Монмът. Кълна се в Бога, Джеймс ще бъде добър регент. Някои са заявили, че никога няма да признаят католически владетел. Други пък направо предричат гражданска война. — Той вдигна ризата си от пода, облече я и продължи: — От другата страна на морето стои Вилхелм Орански и нетърпеливо чака чичо му Чарлз да се пресели във вечността. Той също се стреми към английската корона и един ден най-вероятно ще постигне целта си.

— Но Чарлз се радва на добро здраве — възрази уплашено Ондин.

Уоруик закопча жакета си, наведе се и целуна леко полуразтворените й устни.

— Докато съм жив, ще го пазя и защитавам. Само че той е прав, караниците около наследството изнервят всички ни, а Джеймс не прави почти нищо, за да успокои положението. Дори обижда лордовете, които са се сражавали за него.

Докато графът събираше оръжията си, Ондин стана. Уоруик прибра меча си в ножницата и привлече жена си към себе си.

— Само да можех да остана при теб… — Той притисна страстно устни към меката и шия, после рязко я пусна и забърза към вратата. Беше готов да забрави дълга си към краля. — Както чу, днес дворът се мести в Нюмаркет. Би ли събрала багажа ми?

— Разбира се — отговори с усмивка Ондин.