Хедър Греъм - Ондин

Най-после гласът й се върна, макар да прозвуча много измъчено:

— Нали не му казахте коя съм?

— Тези сведения са поверителни. Тайната не е моя.

— Благодаря ви, сър — прошепна задавено тя. — Бог да ви благослови.

— Не плачете, моля ви! Тази вечер ви очаквам на банкета и с удоволствие ще танцувам отново с вас. А що се отнася до бъдещето — винаги когато имате нужда от помощ, обръщайте се към мен.

Ондин кимна мълчаливо, защото бяха спрели и другите ги настигаха. Всички заедно тръгнаха към лодката, която чакаше на речния бряг.

По обратния път разговаряха само кралят, лейди Ан и Уоруик. Джъстин и Ондин не казаха нито дума.

Лейди Ан изглеждаше необичайно весела. На няколко пъти изгледа многозначително Ондин, сякаш знаеше нещо, скрито за съперницата й.

Ондин обаче нямаше време да се занимава сега с нея. Трябваше да обмисли собственото си положение. Как щеше да го реши, ако Уоруик успееше да я изведе от Англия?

Когато пристигнаха в Хамптън Корт, пътищата им се разделиха. Джъстин обясни, че отива да поговори с Бъкингам, кралят измърмори нещо неразбрано, а лейди Ан откри Хардгрейв, който я поздрави със сияещо лице.

Ондин не каза нищо и придружи Уоруик в апартамента им. Измъчваше я силно главоболие. Отпусна се изтощено на леглото и веднага заспа. В съня си видя маскираната фигура в параклиса, видя се да върви под ръка с баща си по коридорите на Уестчестър Палас, блесна меч, прозвуча пронизителен вик. Каменният под беше целият в кръв — кръвта на баща й!

Изведнъж някой я разтърси здраво и я събуди. Тя, самата тя беше жената, която пищеше така ужасяващо в съня й! Силна ръка затисна устата й.

— Тихо, тихо! Не знам какъв демон те преследва, но трябваше да те събудя, иначе щеше да вдигнеш под тревога целия дворец. — Гласът на Уоруик звучеше ласкаво и нежно. Той я притисна до гърдите си, тя успя да си поеме въздух и да се пребори със сенките и духовете, които все още се рееха пред вътрешния й взор. Силните му ръце бяха като спасителна котва, за която можеше да се залови. — Какво те мъчи така, Ондин?

Защо се интересуваше от нея, след като искаше да се разведе? Тя се откъсна от прегръдката му и го погледна възмутено. Не, никога нямаше да му разкрие истината за произхода си, за страданията, преживени в миналото.

— Какво те е грижа за мен! — изсъска вбесено тя.

Уоруик стисна китките й и я принуди да го погледне в очите.

— Защо е този изблик на гняв, скъпа? Не съм сторил нищо лошо. Само те освободих от един кошмар.

— Моля те, Уоруик, не ме измъчвай…

Графът я пусна рязко и скочи от леглото.

— Добре, няма да настоявам. Но каквото и да е онова, което не ти дава мира, сега имаме други грижи. Ан и Хардгрейв непрекъснато си шепнат тайнствено и много искам да разбера какво замислят.

Ондин го погледна уплашено. Дали Ан не беше в толкова добро настроение именно защото беше узнала, че Ондин е дъщеря на убития дук Рочестър?

Преди да излезе от спалнята, Уоруик каза:

— Скоро трябва да слезем на банкета. Време е да се приготвиш.

Ондин стана с въздишка от леглото и зарови в сандъка си. Най-после реши да облече бледозелена рокля с широки ръкави от воал, обшита по края с блещукащи перли. След като се облече, вдигна косата си в красива фризура. Ако Ан замисляше да я изобличи, тя нямаше да се крие.

Влезе с гордо вдигната глава в салона, където Уоруик се беше облегнал на перваза на камината и отпиваше от чашата си с уиски. Изражението му се промени, в погледа му блеснаха изненада и възхищение.

— Едно трябва да ти се признае, милейди. Имаш изключителен кураж.

— Слизаме ли?

— Ако в тайнственото си минало си извършила някакви грехове, сега е времето да ми ги признаеш.

— Ти не си ми изповедник, Уоруик.

— Никога не забравяй, че си моя жена, Ондин.

Жена, от която искаш да се отървеш колкото се може по-скоро, изплака в себе си тя.

Но как да му хвърли в лицето този укор? Не можеше да злоупотреби с доверието на краля.

— А ти забравяш, че си ми напълно безразличен, Чатъм.

— Мисли за това през цялата вечер. Хайде, акулите ни чакат.

— Тогава ще ме удавят или ще изплувам.

— Може би имаш нужда от моята помощ.

— Не, от твоята със сигурност не.

— Нима предпочиташ да те оставя да се удавиш? — попита с усмивка той и й предложи ръката си.

Двамата слязоха в мълчание в банкетната зала, където се беше събрал целият двор.

— О, Чатъм и неговата… лейди! — провикна се подигравателен глас и Ондин видя приближаващия се Лайл Хардгрейв.