Хедър Греъм - Ондин

— Вече разбирам защо заяви, че съм бременна. Но мисля, че е жестоко да заблуждаваш така Матилда и останалите. Не е ли по-добре да признаем истината?

В мрака очите му оставаха неразгадаеми.

— Може би лъжата е станала истина, сладка моя графиньо.

— Не, не си прав.

— С каква категоричност говориш… Толкова ли те е страх, че може би носиш моето дете.

— Точно така! Скоро пътищата ни ще се разделят и аз не искам да се натоварвам допълнително с бебе.

Раздразнен, Уоруик стисна до болка нежната й китка.

— Трябва да разбереш едно, лейди. Моят наследник никога няма да ме напусне. Навярно ще мине малко повече време, преди да ти върна свободата, но щом желаеш, ще напуснеш живота ми без допълнителен товар. Детето ще принадлежи на мен — и на Матилда, след като ти изобщо не се интересуваш от него. Ако й възложа задачата да отгледа наследника на Чатъм Менър, тя изобщо няма да забележи отсъствието ти.

— Мръсник! — изсъска Ондин. — От този миг нататък ще стоиш далеч от мен — защото не искам лъжата да стане истина.

Уоруик я пусна и се облегна назад.

— Не.

— Какво не…

— Ти си моя жена, Ондин — прекъсна я хладно графът. — Нямам какво повече да кажа по темата.

Гневният й изблик и неприличните имена, с които го нарече, изобщо не го засегнаха. Скоро каретата спря и Джейк отвори вратичката.

— В „Борс Хед“ ли ще нощуваме, милорд?

Уоруик се съгласи с предложението и побърза да слезе. Съпрузите не посмяха да покажат лошото си настроение пред Джъстин и дребния слуга. Ондин беше изключително мила с девера си и цяла вечер се шегуваше с него. От време на време графът също се включваше в смеха им, но Ондин усещаше, че вътрешно кипи от гняв.

Оттеглиха се в стаите си доста късно. Ондин се страхуваше, че двамата с Уоруик отново ще започнат да се карат, но много повече я беше страх от предстоящата близост в леглото. Ала тревогата й се оказа напразна. Той й пожела студено лека нощ и се изтегна на един диван.

Напуснаха гостилницата на разсъмване. Джъстин седна отново при Джейк на капрата, а Уоруик остана да прави компания на съпругата си в каретата. След една почти безсънна нощ Ондин се чувстваше твърде уморена, за да продължи спора от предишния ден, и затвори очи.

Каретата спря само след час и възбуденият Джъстин отвори вратата.

— Преследват ни!

— Кой? — учуди се графът.

— Доколкото видях, каретата е на лорд Хардгрейв. Познах герба с еленова глава на вратичката. Сигурно и лейди Ан е с него.

Ондин примигна сънено и видя как двамата братя си размениха изпитателни погледи — готови да излязат смело срещу общия враг.

— Тогава да увеличим преднината си — реши Уоруик.

— И аз това щях да предложа — ухили се Джъстин и се обърна към Ондин: — Продължавай да спиш, прекрасна снахо. Мъжете от семейство Чатъм бдят над съня ти.

Ондин отговори на усмивката му и той затвори вратичката. Когато продължиха пътя си, Ондин заговори колебливо:

— Уоруик, смяташ ли…

— Не смея да мисля нищо.

— Подозираш ли Джъстин?

— А ти? Убедена ли си в невинността му?

— Да — отговори твърдо тя и вярваше в думите си.

— Толкова ли много означава за теб този хлапак?

— Разбира се! — отвърна обвинително тя. — Той е твоя плът и кръв и ти го обичаш. Според мен той е изцяло на твоя страна.

— Жалко, че не Джъстин те спаси от въжето на палача…

Тя понечи да протестира, но се поколеба и замълча. Този път в гласа му нямаше подигравка, той звучеше уморено и тъжно.

При пристигането си в Лондон узнаха, че кралят се е затворил в лабораторията си. Слязоха по реката с лодка и спряха пред голяма, скромна, боядисана в бяло сграда. На входа стояха стражи, които пропуснаха безпрепятствено графската двойка и придружителите й.

Като видя краля, Ондин не можа да скрие усмивката си. Увит в голяма престилка, той стоеше зад маса, отрупана с шишенца и епруветки, от които се виеше синкав дим. Кралят усърдно преливаше някаква бълбукаща течност от едно съдче в друго.

— Успях! — провикна се весело той и вдигна засмени очи към посетителите.

Уоруик вдигна вежди.

— Мога ли да попитам какво правите, Ваше величество?

— Събрах корени, билки и слънчева светлина, драги. Сега вече притежавам „Воn Vivant“.

— Какво е пък това?

— Още сте много млад, за да ви трябва, Уоруик — отговори нетърпеливо кралят. — Преди няколко години един стар френски алхимик ми довери формулата. Това питие действа срещу известни признаци на напредналата възраст, които тук няма да обсъждам по-подробно. Аз усъвършенствах сместа и съм много доволен… О, Джъстин, много се радвам, че се върнахте в двора!