Хедър Греъм - Ондин

Господи, да не би да й предлагаше пари? Ондин го отблъсна възмутено и скочи от креслото, забравила, че още не е облечена.

— Ти ме спаси от смъртта и не ми дължиш нищо. Аз съм длъжницата. След като ти помогна да постигнеш целта си, ще бъдем квит.

Тя понечи да мине покрай него, но той протегна ръка и я задържа.

— Квит ли, Ондин? Не съм толкова сигурен. Ти си заобиколена от тъмни тайни и аз често се питам какви ли подмолни интриги подпомагам, като играя ролята на твой закрилник.

— Трябва да изтърпиш тази неизвестност, Уоруик Чатъм. Аз съм твоята стръв и ще изиграя ролята си колкото се може по-добре. След това обаче ще бъда свободна.

Решена да се освободи, тя го блъсна и той не я задържа.

— Ондин! — Страстта в гласа му разпали огън в тялото й. Преди да влезе в спалнята си, тя го погледна през рамо и той я последва.

— Не! — изплака тя. Ако я докоснеше сега, беше загубена. Той щеше да разбере, че съпротивата й е само привидна. Напрегна всичките си сили, за да го отблъсне, но той я стисна здраво в прегръдките си и тя можеше да се отбранява само с думи. — Върви при жените, които копнеят за милувките ти! Защо не идеш при покорната, цицореста Ан с котешките очи? Не искам нежностите, с които така великодушно си я дарявал…

Гореща целувка затвори устата й, страстна и жадна. Във вените й отново пропълзя онзи предателски, неканен огън. Уоруик свали бавно хавлията от тялото й, обхвана едната й гърда, палецът му се плъзна по зърното и той се наведе, за да го засмуче с устните си. Ондин простена измъчено. Нямаше спасение. Искаше да се откъсне, но много повече искаше да ускори изпълнението на обещанието, което пареше кръвта й.

— Не! — изплака отново тя, но и двамата знаеха, че това всъщност не е протест. Уоруик насочи вниманието си към другата й гърда и желанието й се разпали до крайност. Треперещото й тяло ясно издаваше какви чувства я вълнуват в действителност.

Уоруик се изправи и я изгледа предизвикателно.

— Наистина ли ще отречеш, че между нас става чудо? Наистина ли ще твърдиш, че не копнееш за него?

Когато Ондин обърна глава настрана, той улови брадичката й и я принуди да отговори на погледа му.

— Кажи!

— Нима имам избор? — прошепна задъхано тя.

— По-дяволите, не искам да взимаш решения, а да се вслушаш в гласа на сърцето си!

— Но как бих могла да те отблъсна? — отвърна уклончиво тя. — Ти си толкова силен и властен. Не притежавам оръжия като твоите…

— Твоите оръжия са красотата, духът и гордостта — и всички тайни, които са скрити в душата ти. Справяш се много умело с тези оръжия.

— Какво искаш от мен? Окончателна капитулация? Както ти казах, нямам избор.

Графът поклати нетърпеливо глава, притисна предизвикателно хълбоците си към нейните и отново започна да милва налетите й гърди.

— Не искам капитулация. Само признание. Просто признай, че меката ти плът копнее жадно за нежностите ми, че много искаш да задоволиш желанието ми.

— Вземи ме тогава, какво чакаш! — изфуча ядосано тя. Как смееше да иска от нея такива думи?

— Не, сладка моя графиньо, ти трябва да ме вземеш и аз ще ти се подчиня с готовност.

— Какво?

Уоруик я пусна, съблече се бързо и когато се върна при нея, улови ръцете й и ги сложи върху гърдите си.

— Само без фалшива плахост, Ондин! Защото ние сме мъж и жена и сме създадени за това.

Той я целуна отново, ръката му се плъзна между бедрата й и внимателно се зае да изследва тайните на женствеността й. В тялото й пламна огън, равен по сила на неговия. В стаята беше тихо, само огънят пращеше, а навън виеше вятърът, обаждаха се вълците в гората и Уоруик се чувстваше едно цяло с природата.

След известно време той накара Ондин да го милва и когато усети плахите й, колебливи пръсти, потрепери от прилив на могъща страст, неизпитвана никога досега.

С умели ръце и устни той засили още повече възбудата й и усилията му се увенчаха с успех. Тя започна да се мята, да стене и да го моли да я вземе. Нежно прегърнати, двамата паднаха на леглото. Бурята на страстта не угасна до късна нощ.

Ондин се събуди, без да отвори очи.

Студенината, която усещаше до себе си, я предупреди, че Уоруик вече не е до нея. Дали и това утро щеше да бъде подигравка със страстната любовна нощ?

Слънчева светлина и свеж въздух изпълваха спалнята и бързо прогониха страха й. Когато вдигна предпазливо клепачи, видя Уоруик да седи на края на леглото, напълно облечен, и с усмивка да наблюдава обърканото й лице.