Хедър Греъм - Ондин

Ваната в междинната стая беше пълна с топла вода и Ондин побърза да свали мръсните си дрехи. Този път не се възпротиви, когато Уоруик й помогна.

Наистина ли беше забравила напълно гордостта и достойнството си? Не, не можеше да допусне това!

— Ще се справя и сама! — изкрещя му гневно тя.

— Престани с тези глупости! — отвърна нетърпеливо той и издърпа долните й гащи.

За да се скрие от него, Ондин се потопи дълбоко в топлата вода, скръсти ръце пред гърдите си и Уоруик я изгледа развеселено.

— Нямаш ли си друга работа, освен да стоиш тук и да зяпаш? — изсъска вбесено тя.

— Мислех, че искаш да чуеш обясненията ми.

— Да, но…

— Първо се окъпи на спокойствие. — Той коленичи до нея, насапуниса гъбата и започна да я мие.

— Върви си, моля те… — пошепна Ондин, но гласът й едва се чуваше. Меките му ръце бяха толкова изкушаващи, толкова приятни.

Докато сапунисваше косата й, Уоруик въздъхна дълбоко, но Ондин помисли, че й се е причуло. Защо ли да въздиша? От умора ли или от тревога?

— Така, а сега се потопи във водата — помоли меко той.

Ондин се подчини, после се изправи и гъстите мокри кичури нападаха по лицето й. Протегна ръка към хавлията и Уоруик я зави грижливо. После я отнесе в салона и я сложи да седне в голямото, меко кресло пред разпаления огън. Напълни две чаши с коняк и й подаде едната. Ондин я пое с благодарност. Парещата течност щеше да прогони гробната студенина от тялото й.

Уорик взе чашата си, отиде до камината и се загледа в пламъците.

— Сега ще чуеш обяснението, което поиска. Не съм те спасил от бесилката, за да осъществя някакви свои дяволски планове. Просто сметнах, че една осъдена на смърт ще бъде по-добра стръв от едно наивно момиче.

По гърба на Ондин пролазиха студени тръпки.

— Значи аз съм стръв. За чудовището, което ме бутна в пропастта?

Очите му се присвиха.

— Какво точно се случи?

Никак не й се искаше да си спомня, но трябваше да му разкаже. Тя отпи глътка коняк, после пое дълбоко въздух и описа подробно страшното си преживяване.

— Може би те интересува, че ковчегът на жена ти е отворен.

— Какво? — процеди през зъби Уоруик.

— Да, някой го е отворил.

— Веднага ще се погрижа — отговори безизразно той. — От този миг нататък няма да правиш и крачка без придружител.

— Страх те е за моята безопасност, така ли? По каква причина? Да не би Женевиев да е била убита?

Графът кимна бавно.

— Никой не ми вярваше. Дори кралят. Всички сметнаха, че се е самоубила. Но аз знам, че не е вярно. Тя беше слаба и страхлива, но не се боеше от мен. Тя ме обичаше и никога не би ми причинила такава мъка.

Ондин сведе потиснато глава. Нежността, която лъхаше от думите му, беше за друга и това съзнание я разтърси до дън душа.

— Значи ти се ожени за мен с надеждата да привлечеш вниманието на убиеца?

— Не е точно така. Опитах се да му поставя капан. Никога не бих го направил, ако не бях напълно сигурен, че съм в състояние да те защитавам.

— Днес едва не ме убиха.

— Никога вече няма да допусна да се изложиш на опасност. От днес нататък ще те охранявам ден и нощ.

— Защо не ми разказа всичко още в самото начало?

— Откъде можех да зная ще продължиш ли да играеш ролята си, ако те посветя в тайната?

— И кого подозираш всъщност?

— Никого — и много хора. — Той смръщи замислено чело. — Знам много неща — и не знам нищо. Едно обаче е сигурно — Женевиев бе убита. Хардгрейв ме мрази от дън душа. Много му се иска цялото ми семейство да бъде изличено от лицето на земята. Ан е ревнива вещица, но не вярвам да стигне до убийство.

— А брат ти? Братовчед ти? Може би ти завиждат за титлата, за богатството?

Лордът я погледна стъписано.

— Собствената ми кръв и плът? Невъзможно! Макар че ако умра, наследник ще бъде Джъстин. А Клинтън ще наследи пък него… Не, това е изключено. И двамата ме обичат.

— Как ще си обясниш шепота, който се разнася в къщата? Хардгрейв и Ан не могат…

— Земите на виконта граничат с моите — прекъсна я нетърпеливо Уоруик. — Може би той е разузнал къде се намират тайните коридори и ги е показал на Ан.

— И Женевиев ли беше преследвана от духове?

— Да. Когато забременя.

— Затова ли обяви, че чакам дете?

— Така е. — Ондин потръпна от ужас и Уоруик изпита угризения на съвестта. Той коленичи до нея, обгърна с ръка раменете й и заговори бавно и настойчиво: — Кълна се в живота си, в името си и в честта си — ти ще останеш жива и невредима. А след това ще си свободна, ще можеш да правиш всичко, което искаш. Разбира се, аз ще се грижа за теб, няма да позволя да живееш в нужда.