Хедър Греъм - Ондин

— Не, скъпа, не ме е настанил в обора — отговори със съвършена любезност Ондин, преди графът, който кипеше от гняв, да е намерил подходящ отговор.- Вие може би питате, защото по-рано обичайното място на любовниците му е било в обора? Не се бойте, аз живея в красивите, комфортно обзаведени господарски покои на Чатъм Менър. За ездаческите ми умения също не е нужно да се тревожите. — Тя се сгуши нежно в Уоруик и продължи: — Слязохме от конете само защото толкова отдавна не се бяхме целували. Почти четвърт час…

Графът изгледа развеселено жена си. Влезе в ролята си и преметна ръка през рамото й.

— Какво правите с гостенката си на моя земя, Хардгрейв?

— Прощавайте — отговори виконтът, без да сваля поглед от Ондин, — но тази земя е моя.

— Така ли? — отговори небрежно Уоруик и се обърна с усмивка към Ондин. — Виждаш ли какво направи, мила моя?

Ан се покашля нетърпеливо.

— Ще пояздим ли заедно, лорд Чатъм?

— Какво? О… — Уоруик я изгледа хладно. — За съжаление не мога. Имам уговорена среща с един търговец. За в бъдеще ще внимаваме повече, виконте, и няма да навлизаме в земите ви. — Той отведе Ондин при кобилката, която вече се беше изправила и очевидно не бе получила наранявания, и я качи на седлото.

Дракон пасеше мирно на известно разстояние и докато графът се занимаваше с него, лейди Ан насочи коня си към Ондин.

— Скъпа, уверена съм, че вие не сте нищо повече от една обикновена, макар и много изкусна курва — отбеляза с усмивка тя. — Ще го докажа и ще ви изоблича.

Ондин отговори любезно на усмивката й.

— Направете всичко, което смятате за нужно, Ан.

Тя срещна погледа на Хардгрейв и похотливото му хилене я накара да потрепери. Имаше чувството, че жадните му очи ще я погълнат. Виконтът се поклони още веднъж с учтивостта на съвършен джентълмен, после пришпори коня си и се отдалечи. Лейди Ан го последва неохотно.

Уоруик възседна Дракон, препусна към нея и улови юздите на кобилката.

— Върви по дяволите с твоя луд галоп! — изфуча гневно той. — Само на теб дължим тази неприятна сцена! Предупреждавам те, не се доближавай до Хардгрейв и Ан! Тези двамата не се спират пред нищо. Не им се доверявай!

— Нима ти не дари лейди Ан с пълното си доверие? Не й ли принадлежеше с душа и тяло?

— Ревнуваш ли, скъпа моя?

— Не, изпитвам само отвращение.

— Съжалявам, ако съм засегнал гордостта ти. Във всеки случай нека се постараем да избягваме подобни сцени в бъдеще. Отсега нататък ще си стоиш вкъщи.

— Ако надзирателят на затвора се беше показал малко по-великодушен, моят устрем към свобода нямаше да се прояви така необуздано и тази неловка сцена нямаше да се състои.

— Надзирател? Как смееш да говориш така с мен… — Той млъкна изведнъж, защото иззад дърветата се показа Джъстин.

— Преминали сте границата на земите ни!

— Знам — отговори Уоруик. — Съпругата ми беше тази, която премина границата.

Джъстин хвърли въпросителен поглед към снаха си, но Ондин само поклати глава. Тримата обърнаха конете си и мълчаливо потеглиха към дома.

Матилда чакаше на входната врата, за да съобщи на графа, че мосю Дьовин от Брюге го очаква в работната му стая. Когато забеляза сламките в косата на Ондин, тя възкликна удивено:

— О, милейди, случило ли се е нещо?

— Нищо лошо — отговори кратко Ондин и забърза нагоре към стаята си. Чу стъпки зад гърба си и без да се обръща, знаеше, че Джейк я е последвал.

Щом се прибра в спалнята си, тя свали мръсната рокля и облече чиста. После изчетка грижливо косата си, за да махне сламките и листата.

След това, за кой ли път вече, тръгна да се разхожда нервно напред-назад, защото имаше чувството, че таванът ще падне върху нея и ще я задуши. Когато не издържа и изскочи на коридора, намери Джейк, седнал на обичайното си място.

— Отивам в градината, Джейк.

— Но тази сутрин вече набрахте цветя, милейди, и украсихте къщата… — С тези думи той признаваше, че я наблюдава постоянно. Лицето му пламна от смущение.

— Тогава ще събера цветя за параклиса — отговори Ондин и тръгна надолу по стълбите. Волю-неволю, Джейк трябваше да я последва.

Подпомогната от стария Тим, който й донесе кошница и ръкавици, тя набра прекрасни червени рози. След това Джейк я придружи до параклиса и застана на пост пред вратата.

Ондин се възхити отново на стъклените прозорци, през които яркото следобедно слънце падаше във всички цветове на дъгата, разгледа високия свод и мраморните скулптури в страничните олтари. Тя мина бавно покрай тях и спря пред саркофазите на графа и графинята, които бяха умрели в един и същи ден — той на бойното поле, тя след падането по стълбата. Мраморните ангели, коленичили в краката на статуите, сякаш се молеха за вечен мир на мъртвите.