Хедър Греъм - Ондин

Силните му ръце обхванаха бедрата й и тя се надигна с готовност срещу него. Раменете му блестяха от капчици пот, в очите му светеше дива страст.

Беше копняла за това толкова отдавна — много преди да осъзнае какво я измъчва, — за тази пареща горещина, обзела цялото й тяло, за магията, която заплашваше да я погълне. Никога не бе подозирала, че може да съществува такова небесно удоволствие. Мина много време, преди Ондин да се спусне от върха на блаженството. Не смееше да погледне Уоруик в очите, не можеше да повярва, че се е отдала доброволно на човека, който доскоро беше държал в прегръдките си друга жена. Без да каже дума, тя му обърна гръб и зарови лице във възглавницата. Уоруик лежеше до нея и не я докосваше.

Времето минаваше бавно. Може би той спеше? Ондин вдигна леко глава и се опита да надзърне през разпилените си коси.

Не, Уоруик не спеше. Очите му бяха широко отворени и се взираха в тъмния таван. Свещите бяха догорели и Ондин не можеше да разбере какво изразява погледът му. Ала лицето му беше мрачно.

Когато той се раздвижи, тя затвори бързо очи и се престори на заспала. Уоруик помилва нежно косата й, приглади я, после я зави и отново се изтегна до нея. За какво ли мислеше?

Много й се искаше да го попита, но не посмя. Изкушението да протегне ръка към него беше много голямо, но тя все пак устоя. Не можеше да го дари с любов, която щеше да остане несподелена.

Чакат ме толкова много въпроси за уреждане, опита се да си внуши тя. Скоро щеше да избяга от мъжа си, за да потърси законните си права.

Но мислите й отново и отново се връщаха към мига, когато момичето от бесилката беше станало истинска съпруга на графа на Норт Ламбрия.

Събуди я слънчевата светлина, която нахлуваше необезпокоявано в стаята. Ондин си припомни веднага какво се бе случило през нощта и се усмихна замечтано. Ако Уоруик лежеше до нея, сигурно щеше да се изкуши да се сгуши в него.

Но тя не усети близостта на тялото му и когато отвори очи, го видя да стои до прозореца, напълно облечен, вдигнал крак на едно столче. Замисленият му поглед беше взрян в кралската градина.

Видът му стопли сърцето на Ондин, но като забеляза мрачното му изражение, сърцето й заби силно.

— Уоруик… — промълви нерешително тя и издърпа завивката до брадичката си.

Мъжът се обърна към нея, свали шапка и се поклони дълбоко, този път без подигравка и ирония.

— Прости ми, че снощи се държах така необуздано. За съжаление ме измъчваха грижи и пих твърде много. Положението в двора е твърде напрегнато.

Ондин го изгледа невярващо, после се скри зад леден поглед и му обърна гръб.

— Върви си, моля те…

Уоруик пристъпи колебливо към леглото, приседна на ръба и помилва рамото й.

— Аз не знаех…

— Какво? — попита студено тя и се обърна към него.

— За Бога, жено, та аз те взех от бесилката! А преди това си била в Нюгейт! — отговори нетърпеливо той.

— Е, и?

— Затова и бях уверен, че не си девствена и си събрала известен опит.

— Аха! — Побесняла от гняв, тя хвърли възглавницата в лицето му, но той я улови, без дори да трепне.

— Колко време прекара в затвора?

— Значи ти смяташ, че всички достойни за съжаление момичета, които попадат зад онези ужасни стени, са курви? Само защото са били принудени да просят?

— Не, не само просякини. Те са и скитници, лъжкини, крадли и какво ли още не! А ти, графиньо, прости на пияния селяк, който ти открадна скъпоценната девственост! Никога нямаше да го направя, ако знаех какъв добродетелен живот си водила в Нюгейт. Но нито за миг не помислих, особено като те видях да флиртуваш с краля по всички правила на изкуството.

— Махни се най-после оттук! — изсъска вбесено Ондин.

— Знам, държах се непростимо. За в бъдеще обещавам да се поправя. — Той направи елегантен поклон и се запъти към вратата. На прага се обърна и обясни: — Днес и утре ще бъда непрекъснато зает с краля. Няма да остана в двора по-дълго, отколкото е абсолютно необходимо. Приготви се за път.

Все още не вярвайки на ушите си, Ондин се загледа във вратата, която се бе затворила зад гърба му. Очите й се напълниха със сълзи. Никога нямаше да разбере този мъж, дори след сто години…

Той беше спасил живота й, за да я използва в някакъв дяволски акт на отмъщение. Но все пак тя му дължеше благодарност. Щом изпълнеше ролята си, щеше да го напусне и да заживее своя живот.

Уоруик прекарваше дните си в покоите на краля, слушайки съветниците, които многословно предупреждаваха, че страхът от папистите е все още широко разпространен в цяла Англия. Кралят ги слушаше с каменно лице, защото лордовете нападаха Джеймс, който беше негов брат и наследник.