Хедър Греъм - Ондин

Чарлз презираше всяка нетолерантност. Тъй като беше умен, предпазлив мъж, той прикриваше склонността си към католицизма. За да запази трона си, трябваше да остане протестантски крал. Накрая въздъхна уморено и рече:

— Да свършим най-после с този досаден дебат. На карта са поставени много по-важни неща.

Време беше да заговорят по финансовите въпроси, защото Чарлз разчиташе твърде много на подкрепата на лордовете си.

Мислите на Уоруик постоянно се отклоняваха — и пред очите му изникваше образът на малката му невеста от бесилката. Беше се нахвърлил върху нея като дивак, макар да се бе заклел, че ще я защитава и пази, но няма да я обича.

И от какво щеше да я пази? Какво беше искал да си докаже с появата в двора? Тук бяха и Хардгрейв, и лейди Ан. Значи нито един от двамата не беше играл ролята на призрак в Чатъм Менър, нито беше шепнал уловките си на Ондин в онази късна нощ.

Хардгрейв обаче живееше в непосредствена близост до дома му, а в Чатъм имаше скрити коридори и тайни врати. От друга страна, кучетата щяха да прогонят веднага всеки чужденец, опитал се да проникне в земите му, а и Уоруик не можеше да си представи, че едрият, набит Хардгрейв ще се промъкне безшумно чак до спалнята му, за да плаши Ондин с призраци.

Ондин… Стомахът му се сви на топка. Той бе постъпил зле с нея. Ако след този фарс й подареше свободата, тя вече нямаше да бъде невинното момиче, което бе спасил от бесилката.

Но нима можеше да я пусне да си отиде? Никога преди това не бе изпитвал такава мъчителна страст, която заплашваше да го погълне без остатък. Защо трябваше да я спаси от бесилката, за да попадне под властта на красивото й, тайнствено лице?

Вече нямаше да спи в леглото й. Оставаха му само два дни, през които щеше да я гледа и да се измъчва. Тя се усмихваше и омагьосваше всички хора около себе си. Студеният й поглед се спираше върху него твърде рядко. Лейди Ан я наблюдаваше внимателно и очевидно си правеше някакви планове, а Хардгрейв не криеше похотливия си интерес и постоянно преследваше красивата лейди Чатъм.

Тласнат от внезапен импулс, Уоруик обяви пред целия двор, че наследникът му вече е на път. Чарлз и Катрин бяха възхитени, Ан го изгледа с присвити очи, Хардгрейв започна да крои нови подли планове. А Ондин едва не му изкрещя пред всички, че мъжът й е лъжец. Много й се искаше да го удуши.

Уоруик прекара още две безсънни нощи на дивана, опитвайки се да не мисли за Ондин, която спеше наблизо, топла и мека, облечена само в тънка нощница, създадена за любов…

На третия ден каретата им потегли преди разсъмване. Уоруик седна при Джейк на капрата и Ондин трябваше да прекара сама дългото пътуване.

След пристигането в Чатъм Менър животът му се стори по-непоносим от всякога. Нощем трябваше да остава в опасна близост до Ондин, за да я охранява. Онзи призрачен шепот в спалнята не му даваше мира. Денем тя се държеше учтиво, но хладно. Толкова по-любезна беше с Джъстин, Клинтън и Матилда, която очевидно обожаваше новата си господарка.

Беше минала седмица от завръщането им в Чатъм. Ондин и Джъстин вървяха към оборите. Тя все още не беше получила позволение да излиза на езда, но тъй като обичаше животните, ходеше често да навестява конете.

Вероятно Джейк беше някъде наблизо, но не чуваше разговора им. Време беше да разпита Джъстин за някои неща.

— Бих желала да ми разкажеш за лейди Ан.

Младежът се засмя и улови ръката й.

— Тя е коварно, рафинирано зверче — нищо повече и нищо по-малко. Лесно успя да завладее брат ми. Кралят също беше между любовниците й и Уоруик не криеше, че дори само заради това няма да се ожени за нея. Лордовете Чатъм са горди и властни и винаги избират много грижливо жените си. Те са готови дори да умрат за честта и добродетелите на своите графини. Можеш ли да си представиш Ан като лейди Чатъм?

Вместо да отговори, Ондин само се усмихна. Уоруик я бе спасил от бесилката с някаква своя цел, без да предявява изисквания към морала й.

— Ти знаеш много за графовете Чатъм, защото си част от семейството, нали, Джъстин?

— Аз? О, не. Вторият син не наследява земи, нито титла, но това не значи, че носи на челото си белега на Каин.

Ондин се засмя и забърза към обора, където срещнаха Клинтън и Уоруик.

Графът изгледа недоверчиво съпругата си и тя си припомни с известна неловкост, че е много ревнив. Толкова по-сърдечно я поздрави Клинтън. Джъстин отиде при Дракон и помилва кадифените му ноздри.

— Видя ли синчето му на поляната, братко? Скоро ще конкурира баща си.