Хедър Греъм - Ондин

Влезе Уоруик и се поклони подигравателно. После свали елегантната си широкопола шапка и я хвърли на един диван. Затвори бавно вратата и старите й панти тревожно изскърцаха. Протяжният звук предизвика студени тръпки по гърба на Ондин.

Облегнат на вратата, графът измерваше жена си с неразгадаем поглед. Трепкащата светлина на свещите не достигаше до ъглите на стаята, където дебнеха тайнствени сенки. Загадъчна усмивка играеше по устните на Уоруик, очите му искряха студени и корави като очи на вълк-единак, който дебне нощем плячката си…

— Тук сте били значи, милейди. — Ревността заплашваше да го разкъса. Никога не беше ставал жертва на такава страст — на такава любов.

Виното не беше заглушило бурята в гърдите му. Той беше влюбен, това беше истината. Точно той! В това нещастно момиче, което бе спасил от бесилката!

Не, Ондин вече не беше жалката престъпница под бесилката, тя се бе превърнала в красива, умна, тайнствена жена, загърната в бяла коприна, падаща на меки вълни покрай стройното й тяло. Червеникавата коса, разпръсната по раменете й, блестеше като лъчите на залязващо слънце. Морскосините й очи го преследваха в сънищата му и той съзнаваше, че вече не може да живее без нея.

По дяволите, тези очи трябваше да заблестят за него по-силно, отколкото за Чарлз. От днес нататък той щеше да бъде единственият, който да чува нежния й шепот, любовните й думи…

— Къде другаде бих могла да бъда, милорд? — попита Ондин. Макар че беше решила да се държи хладно и отчуждено, гласът й прозвуча горчиво, погледът й издаваше бесен гняв.

Мъжът отиде до камината и разпали огъня.

— Смятах, че още ухажвате краля — отговори глухо той, остави машата до стената и се облегна на полицата. — Държахте се също като другите красиви и пресметливи мръсници в двора. Сигурно горите от нетърпение да се озовете в леглото му!

Вбесена, Ондин грабна една копринена възглавница от дивана и я метна към главата му.

— Вие сте пиян! Цяла вечер се забавлявахте с любовницата си и с прекрасните си приятели, а сега се осмелявате да ме обиждате! Изчезвайте! Вървете при чаровната лейди Ан! Оставете ме на мира!

Уоруик улови възглавницата и я пусна на земята. После закрачи бавно към нея, пъхнал палци в колана си.

— Да, лейди, сигурно съм пиян. Видът на невинната ми, добродетелна жена, която постоянно се увиваше около краля, ме накара да изпия не малко чаши вино. А когато направо напъхахте в ръцете му разкошните си бели гърди…

— Лъжец! Очевидно познавате само мръсната тактика на вашата курва и смятате, че всички жени са еднакви! Върнете се при нея, какво чакате!

— За да ви оставя насаме с краля, нали?

— Вие сте луд!

— Може би сте права — аз наистина съм луд по моята малка женичка, която свалих от бесилката. Луд по неблагодарницата, която ми слага рога с мъжа, когото наричам най-добрия си приятел… — Пръстите му се впиха болезнено в раменете й.

— Веднага ме пуснете! — изсъска Ондин.

— Нима ще откажете на съпруга си онова, което така щедро раздавате на другите?

— Копеле! — Побесняла от гняв, тя заби юмруци в гърдите му. — Презирам ви! — Най-после успя да се освободи и хукна към вратата. Уоруик я настигна с два скока и изви болезнено ръката й. — Какво искате от мен? — попита гневно Ондин.

— Искам да се позабавлявам със собствената си съпруга, нищо повече.

— Нямам какво да правя с един пиян женкар!

— А аз мисля, че тук има само една курва и това сте вие.

— Махайте се от очите ми! — Ондин отново успя да се освободи и този път запрати към него голямата синя кана за вода.

Макар да беше пил много повече от обикновено, Уоруик реагира бързо, отскочи настрана и каната се разби във вратата. Водата се разля по пода.

— Не! — изпищя Ондин, когато лордът се запъти към нея, и се обърна да избяга. Уоруик успя да улови само крайчето на роклята й. Тънката коприна се сцепи с грозен шум. Отчаяна, тя падна на леглото и се опита да закрие гърдите си с широката пола.

— Хайде, разкажете ми какво шепнехте на краля — заповяда Уоруик и седна до нея.

— Нямате право да ме питате…

— О, разбира се, че имам всички права.

— Изобщо не ви засяга за какво съм разговаряла с краля. Ще ви кажа само едно — той е очарователен и много учтив.

— За разлика от мен?

— Вие сте един дързък, нахален селяк!

— Какво?

Уоруик я сграбчи за раменете и гневният му поглед я уплаши до смърт. Въпреки това тя намери сили да вдигне предизвикателно глава.

— Не ме докосвайте! Отвращавам се от вас! Тези мръсни ръце са милвали онази курва.