Хедър Греъм - Ондин

я поведе към реката.

По време на банкета Уоруик нямаше почти никаква възможност да се наслаждава на компанията на жена си. Мъжете просто се тълпяха около нея. Кралицата също я беше харесала. Двете разговаряха дълго за мода, изкуство и поезия. Акробати и певци показваха изкуството си, един дресьор беше довел две танцуващи мечки.

Вечерта беше прекрасна, но Ондин бе принудена да се оттегли по-рано, отколкото й се искаше. Чарлз трябваше да реши известни проблеми с шотландците и имаше нужда от съвета на приятеля си. Замислен, Уоруик придружи жена си да общия им апартамент и обясни, че Джейк ще стои на пост пред вратата. После се върна при краля.

Дано остане само при Негово величество, помоли се безмълвно Ондин, дано не потърси лейди Ан!

На сутринта го намери заспал на един диван, твърде къс за едрото му тяло. Очевидно не се чувстваше съвсем удобно с тези дълги крака, вдигнати на облегалката. Спеше толкова дълбоко, че изобщо не се помръдна при влизането й.

Защо беше толкова изтощен? Дали цяла нощ беше говорил с краля — или се беше забавлявал с любовницата си?

Тя се облече набързо, измъкна се на пръсти в салона и затвори с трясък вратата на спалнята.

— Вещица! — изстена задавено Уоруик и притисна пръсти до бучащите си слепоочия.

Ондин прекара голяма част от времето си с кралицата и чу от устата й учудващи признания.

— Не бива да укорявате Чарлз, че не ми е верен, Ондин. Заради безплодието ми парламентът настояваше за развод, но той не се съгласи. А аз също не съм светица. Знаете ли какво удоволствие ми доставя да наблюдавам лейди Ан! Тя е просто бясна, защото вие сте толкова красива.

Ондин се съмняваше в този гняв. Дамата я наблюдаваше непрекъснато и се усмихваше тайнствено.

С Уоруик се видяха едва на вечеря. Поведението му беше повече от странно. Отначало я поздрави със съвършена, макар и лицемерна учтивост, но още в следващия момент я гледаше с пламтящи от едва сдържан гняв очи. Изведнъж обаче се сгърчи, сякаш го бяха ударили.

— Хардгрейв! — прошепна задавено той.

Ондин проследи любопитно погледа му и срещна очите на висок, модно облечен мъж. Той носеше шапка с перо, червени чорапи, бял панталон и оранжева наметка. Макар да беше по-дребен и не толкова мускулест като Уоруик, притежаваше впечатляващо широки рамене.

Той поздрави краля, поклони се почтително, после размени някои незначителни фрази с Уоруик, без да крие враждебността си. Графът не му представи съпругата си и когато виконтът я зяпна с неприкрито възхищение, Ондин направи плах опит да се усмихне.

— Пазете се от него! — пошепна в ухото й Уоруик, след като Хардгрейв се отдалечи. Погледът му беше по-мрачен от всякога и стъписаната Ондин можа само да кимне в отговор.

След като гостите се нахраниха, масите бяха преместени до стените и в галерията седнаха музикантите. Кралят покани Ондин на танц и тя му беше благодарна, че за първи път от много време насам отново е в състояние да се смее и шегува безгрижно.

Когато спряха за малко, за да утолят жаждата си с ромов пунш, Ондин се запозна с лорд Хардгрейв.

— О, колко небрежно от моя страна! — засмя се кралят и отпи глътка пунш. — Все още не познавате новата лейди Чатъм, милорд Хардгрейв. Ондин, това е Лайл Хардгрейв, виконт…

— Ваша милост, дамата познава земите ми, те граничат непосредствено с тези на Чатъм. — Хладните воднистосини очи на Хардгрейв я измериха от глава до пети. — Мисля, че е чувала и за мен. Ние със съпруга ви сме смъртни врагове, милейди.

— Не и в моя двор! — намеси се остро Чарлз.

Изведнъж Ондин усети погледа на съпруга си и се обърна да го потърси. Той танцуваше с красива млада дама, която й беше непозната.

— За мен е удоволствие да се запозная с вас, лорд Хардгрейв — увери тя виконта и го погледна със сияеща усмивка.

Може би Чарлз намери тази среща опасна, а може би и му стана скучно. Във всеки случай той побърза да се сбогува и отведе Ондин на танцовата площадка, където я въртя, докато й се зави свят. Като видя, че дамата му е изтощена, кралят се засмя, помоли я за милост и й заяви, че й е време да подиша чист въздух. Но той не можа да я последва, защото Катрин го повика при себе си.

Облегната на каменния парапет, Ондин се наслаждаваше на меката нощ и разглеждаше красивата градина.

— Разбира се, че не бях чувала нищо за нея…

Стресната, Ондин се приведе напред и присви очи. До решетката с виещи се рози седяха две жени и си вееха прохлада с паунови ветрила. Очевидно и те бяха уморени от танците. Едната беше лейди Ан, а гласът с френски акцент, който беше достигнал до ушите на Ондин, принадлежеше на Луиза, настоящата метреса на краля.