Хедър Греъм - Ондин

Не мина много време и Ондин разбра, че именно тя е в центъра на разговора им.

— Сигурна съм, че не е дама — говореше презрително Ан. — След смъртта на Женевиев той се закле, че никога вече няма да се ожени. Какъв глупак! Та той ме обожава! Само че се бои да не се случи нещо страшно, ако ме вземе за жена… Е, ще се задоволя с любовта му, докато онова малко зверче изпълни предназначението си.

— Намирам я много красива — отговори злобно Луиза.

— Тя е обикновена гражданка! — изсъска разярено Ан.

— Обикновена? — изсмя се недоверчиво Луиза. — Не си права. Кралят е полудял по нея.

— Всички мъже са луди по новите жени, които се явяват в двора, но много скоро почват отново да търсят разнообразие. Само почакай, ma petite.

— Може би — но не е много сигурно. Твърде възможно е лорд Чатъм да обича страстно съпругата си.

— Глупости! Той обича само мен.

— А кралят само мен, нали? О, знам, че трябва да го деля с други, но това няма значение. За мен винаги остава достатъчно от невероятната му мъжка сила.

Двете жени избухнаха в смях — приятелки, врагове, съперници.

— Ще ти липсва ли Чатъм, Ан? — попита Луиза. — Все пак той ще отделя много време на новата си съпруга.

— О, да не мислиш, че ще й позволя да се изпречва на пътя ми. Съпругата може лесно да изчезне. Тя не е слабачка като Женевиев, но кой знае? Ако я изтормозя, сигурно ще се разпищи и ще избяга надалеч. Или кралят ще я вземе под крилото си и Уоруик пак ще има достатъчно време за мен…

Ондин не можа да понесе по-дълго разговора им и се върна в балната зала. Решена да си отмъсти, тя огледа пъстрото множество и изведнъж се озова точно срещу лорд Хардгрейв, смъртния враг на мъжа й. Олюля се и той побърза да я подкрепи. Когато се овладя, Ондин му благодари с ослепителна усмивка за любезността.

— Лейди Чатъм! Още от дете мразя това име… Сега обаче то звучи като музика в ушите ми. Моля ви, препъвайте се по-често в ръцете ми! За мен ще бъде удоволствие.

— Благодаря ви, милорд. Толкова сте мил.

— О, лейди, вие сте твърде красива за онзи звяр Чатъм. Защо не ви срещнах по-рано? — Ръцете му останаха още малко върху раменете й, погледът му беше устремен похотливо към гърдите й. Макар че усети отвращение, Ондин не се помръдна от мястото си. — Един ден обаче ще убия звяра и тогава… — Ухилен, Хардгрейв се наведе към нея.

Как да му избяга?

— Дамата е обещала този танц на мен, Хардгрейв — заяви внезапно изникналият зад гърба й Чарлз. Ондин се обърна бързо и му се усмихна с благодарност.

— Оттеглям се с голямо съжаление — отговори без усмивка виконтът.

Чарлз улови ръката на Ондин, отведе я на паркета и двамата се завъртяха в такта на музиката.

— Май ви спасих от нежелан ухажор? — усмихна се приветливо кралят.

— Така е и бих искала да ви благодаря, милорд.

— Не харесвате ли лорд Хардгрейв? Тогава здравият ви инстинкт може да се мери с моето очарование.

Ондин се засмя и отметна глава назад. В този момент срещна отново погледа на мъжа си. Грамаден и страшен, той стоеше до стената, без да се опира на нея. Тъкмо когато Ондин отговори хладно и презрително на гневния му поглед, вниманието му бе отклонено от нежна женска ръка, която докосна гърдите му.

На лицето му веднага се изписа очарователна усмивка и той се обърна към лейди Ан. Ондин преглътна мъчително. Глупачка, укори се тя. Как можах да направя глупостта да се влюбя в този женкар? Докато наблюдаваше влюбените жестове на жената, тя се чувстваше все по-зле.

Уоруик взе една чаша от сребърната табла, предложи я на лейди Ан, после пи и той. Смехът му прозвуча гърлено и чувствено. Бъкингам се присъедини към двойката и тримата очевидно се забавляваха чудесно.

— Ще позволите ли да се оттегля, Ваше величество? — попита Ондин, която едва издържаше.

— Наистина ли ще оставите съпруга си в лапите на лейди Ан? — учуди се кралят.

— Дано си издерат взаимно очите. Страдам от силно главоболие, Ваше величество.

Кралят учтиво я придружи до покоите й. Ондин не пропусна да забележи, че Джейк ги последва. Очевидно отново беше получил нареждане да стои на пост пред вратата.

На сбогуване Чарлз целуна ръката й и побърза да се оттегли.

— Лека нощ! — извика Ондин на дребния слуга и затвори вратата с трясък. Тя се облегна на рамката и отчаяно притисна ръце в слепоочията си. — Върви по дяволите, Уоруик Чатъм!

Неспособна да заспи, Ондин се разхождаше нервно из спалнята и проклинаше мъжа си с всички думи, които беше научила от крадците в гората. Изведнъж вратата се отвори.