Хедър Греъм - Ондин

— Чувала съм, че бил забележителен мъж. И харесвал жените…

Пръстите му се впиха в лакътя й, но той не каза нито дума. Скоро двамата се качиха на корабчето, което потегли към тенис кортовете.

Когато слязоха на брега, бяха посрещнати от слуги в ливреи с чаши вино. Няколко зрители седяха на пейките и наблюдаваха играта на джентълмените, които сръчно изпращаха топките си над мрежата.

— Кралица Катрин — пошепна Уоруик и посочи към една пейка. Макар да не беше млада, Нейно величество имаше приятно, мило лице. Усмихната, тя бъбреше с придворните си дами. — А там са застанали лордовете Бъкингам, Буркхърст и Седли. Все фанфарони.

— Какво казахте? — засмя се Ондин.

— Казах, че са мързеливци и безделници, които мислят само как да си прекарат по-приятно времето. Пазете се от тези мъже.

— Повече, отколкото от вас ли? — Тя го погледна с добре изиграна невинност.

— Точно така.

— А коя е онази дама? — осведоми се любопитно тя и посочи към пейката, на която седеше красива тъмнокоса жена. Дук Бъкингам й подхвърли някаква забележка и тя избухна в звънък смях.

— Луиза, дукеса Портсмут.

— Любовницата на краля! И това в присъствието на жена му? — Ондин смръщи стъписано чело и Уоруик избухна в сподавен смях.

От другата страна на Луиза седеше висока, очарователна брюнетка с яркочервена уста, изкривена в кокетна гримаса. Тя отпиваше от виното си и небрежно късаше зърна едро грозде.

— Коя е тази?

— Лейди Ан — отговори сухо Уоруик. — Елате, кралицата ни забеляза.

Значи това беше лейди Ан. Ондин преглътна мъчително. Трябваше да се справи с тази проклета ревност. Всъщност, какво значение имаше? Много скоро щеше да говори с краля.

Уоруик я отведе пред пейката на кралицата и се поклони дълбоко.

— Ваше величество…

Докато правеше реверанс, Ондин усети, че съпругът й е искрено привързан към усмихнатата жена с тъжни очи.

— Уоруик! — Кралицата не беше изгубила напълно португалския си акцент. — Какво удоволствие да ви видим, милорд! — Той целуна ръката й и придворните дами се отдръпнаха дискретно. Без да я е грижа за протокола, Катрин притегли главата му към себе си и го целуна по бузата. После се обърна към Ондин: — О, графиньо! Пристъпете по-близо. — Тя улови ръката й и извика възхитено: — Колко е красива, приятелю! Сигурна съм, че ще има безброй обожатели. О… — Изведнъж тя запляска с ръце. — Съпругът ми спечели играта!

Ондин се обърна смутено. Тя не бе забелязала, че кралят също играе тенис. Едва сега го позна. Той тъкмо стискаше ръката на противника си, после пое подадената му от един слуга кърпа и изтри запотеното си чело. Усмихна се и забърза към своята кралица.

Отначало изобщо не й обърна внимание, защото очите му бяха устремени в Уоруик. Очевидно се зарадва на пристигането на приятеля си. Ондин сведе ресници и го заразглежда скришом.

Кралят беше почти толкова висок, колкото мъжа й. Изглеждаше много представителен с тъмната си коса и грижливо подрязаните мустачки. Макар че беше наследник на Стюартите, във вените му течеше кръв и от други кралски родове, от шотландската и френска аристокрация, както и от тосканските херцози Медичи. От тях именно беше наследил латинския си външен вид. Той се засмя и потупа графа по рамото.

— Чух, че сте се оженили.

— Да, Ваше величество. Представям ви съпругата си лейди Ондин.

Ето че дойде големият миг. Чарлз я измери с внимателен поглед и докато приклекна в дълбок реверанс по всички правила на етикета, Ондин изпрати няма молба към небето. Дали щеше да я посочи с пръст и да извика онази унищожителна дума? „Предателка!“…

Но думата кънтеше само в главата й. Беше готова да се закълне, че кралят я е познал, но по лицето му не пролича нищо.

— Добре дошла в Хамптън Корт, лейди Ондин. — Кралят улови любезно ръката й и й помогна да се изправи.

Тъй като гласът отказваше да й се подчинява, тя само се усмихна.

— Оженил сте се без кралско позволение! — извика през смях Чарлз. — Но след като видях младата дама, давам благословията си от все сърце и пия за младата двойка. Освен това веднага ще ви призная, Уоруик, че ви завиждам ужасно. Тя е възхитителна, нали, Катрин?

— Красива и невинна — отговори кралицата и изгледа многозначително съпруга си. Чарлз не се разсърди, дори се засмя развеселено.

Уоруик сложи ръка на рамото на Ондин и я издърпа по-далеч от краля.

— Напълно невинна, скъпа кралице, уверявам ви.

— Какъв беше този собственически жест, Чатъм! — укори го весело Чарлз. — Но и аз ще ви посъветвам да я пазите добре. Бъкингам вече я е забелязал и се топи от копнеж. В мое присъствие няма да се осмели да я ухажва, така че засега можете да бъдете спокоен. Освен това го е страх от шпагата ви, значи няма защо да се тревожим. О, ето че се приближават и други джентълмени. Бързо, скъпа моя, аз ще ви спася! — Той избухна в смях, улови ръката на Ондин и обясни на Катрин, че възнамерява да й покаже градината оттатък тенис-кортовете. — Виждаш, че трябва да я скрия от любопитните си благородници. — Уоруик понечи да се присъедини към тях, но кралят махна с ръка. — Сигурен съм, че ви предстои доста работа, преди положението да е излязло от контрол. — Той се изсмя злобно и посочи лейди Ан, която се приближаваше с усмивка.