Хедър Греъм - Ондин

Ондин се облегна на нея, за да си отпочине. После се напрегна и се хвърли с цялата си тежест срещу препятствието. Изскърцаха ръждясали стари панти и един масивен квадрат се отмести с недоволен стон навън.

Ондин се измъкна, пъшкайки, през тесния отвор и попадна във втори коридор. Две свещи, закрепени на стената, бяха запалени и тя установи, че се намира в избата за вино. Очевидно тунелът тръгваше от гробницата, минаваше под оръжейната и кухненските помещения и стигаше дотук. Стълбата в края на избата сигурно водеше към трапезарията. Ондин погледна подутите си, окървавени ръце, изтърси сърдито паяжините, които висяха по роклята й. Може би разни гадни насекоми пъплеха по косата й! Тя въздъхна дълбоко, все още трепереща от уплаха, но гневна и твърдо решена да си изясни всичко.

Този път Уоруик беше длъжен да й обясни плановете си. Тя забърза към стълбите. Дано само не я срещнат слугите, защото намерението й беше да се яви неканена при всеобщо уважавания господар и да му устрои малка изненада.

Но Уоруик не беше неподготвен. Стреснат и невярващ, той се взираше в маймунското лице на Джейк.

— Какво искаш да кажеш? Как така е изчезнала? Наистина ли я видя да влиза в параклиса?

— Да, милорд, кълна се! По едно време ми се стори, че чувам вика й, но вратата беше зарезена отвътре. Когато най-после успях да я разбия, господарката не се виждаше никъде. Кошницата с рози беше преобърната пред олтара.

— По дяволите! — изруга графът и се втурна към вратата на работната си стая, която в същия момент се отвори с трясък.

Странното видение, което влетя вътре, беше заобиколено от облак прах и попадна право в ръцете му. Побесняла от гняв, Ондин заудря с юмруци по гърдите му.

— Сега вече ще ми кажеш истината, Чатъм! Зверове и призрачен шепот, леки жени, приятели и врагове, зли духове и какво ли още не! Край с тази комедия! Жалък негодник! Сигурно си луд, както и всичките ти слуги! Ще ми каже ли някой най-после какво става в тази къща?

Уоруик се отдръпна слисано. Чувството, което го завладя, беше на безкрайно облекчение — тя беше жива, о, тя беше жива, мръсна, бясна от гняв и почти смешна, но жива! След като преодоля началното смайване, той улови ръцете й.

— Успокой се, моля те! Какво се е случило?

— Какво се е случило ли? — изфуча разярено Ондин. — Откъде да знам? Да не си ме спасил от бесилката, за да ме тласнеш към още по-страшна смърт?

— Не, не съм искал това. — Железните му ръце се сключиха около китките й и я принудиха да спре.

— О, ако можех, щях да заповядам да те измъчват и да те разкъсат на парченца! — извика тя и Джейк неволно се засмя.

— Млъкни! — изсъска в ухото й Уоруик и вдигна въпросително глава.

Към вратата приближаваха крачки. След малко някой почука колебливо.

— Всичко наред ли е, милорд? — попита гласът на Матилда.

Уоруик хвърли бърз поглед към дребния слуга и Джейк отиде до вратата, за да поговори с Матилда и да я успокои.

Ондин така и не разбра защо замълча и не помоли за помощ старата си приятелка. След миг крачките се отдалечиха.

В тази кратка пауза борческият й дух беше угаснал. В очите й заблестяха сълзи.

— Велики Боже! — прошепна задавено тя. — Няма ли най-после да ми обясниш какво означава всичко това?

Уоруик се поколеба, но пусна ръцете й.

— Да, но първо… Джейк!

— Да, милорд?

— Жена ми не бива да се движи из къщата в този вид.

— Не се тревожете, веднага ще заповядам на момчетата да донесат гореща вода в стаичката за преобличане. Няма да безпокоим обаче камериерката на милейди.

Уоруик кимна замислено.

— Аз ще отнеса Ондин по стълбата, като се преструвам на щастлив съпруг, който гори от нетърпение да се усамоти с жена си. Постарай се никой да не ни безпокои до края на деня. Няма да слезем дори за вечеря.

Джейк излезе бързо от стаята и графът вдигна жена си на ръце. Ондин го погледна слисано.

— Ти май полудя напълно?

— Засмей се.

— Какво?

— Засмей се! Прегърни ме, притисни се силно до мен, погледни ме страстно в очите.

— Не!

— Да! Веднага! — Той я изнесе навън, отметна глава назад и се засмя много убедително. Ондин се подчини на заповедта.

Обви с ръце шията му, погледна го в очите и изкриви лице в усмивка. Тъй като го обичаше, това не се оказа трудно. Вече беше разбрала защо трябва да се преструват на безгрижна влюбена двойка.

— О, Уоруик… — хихикаше весело тя, докато той я носеше нагоре по стълбата. Минаха покрай Джейк, който тъкмо обясняваше на Матилда, че графът и графинята не желаят да ги безпокоят през останалата част на деня. После срещнаха Джъстин, който се ухили с разбиране и извика на брат си, че най-хубавото в съпружеската караница е помирението. Най-после влязоха в частните си покои.