Хедър Греъм - Ондин

Разговорите в залата замлъкнаха и Уоруик изпъна рамене. Джъстин застана зад брат си, но графът не го забеляза.

— Точно така, сър, Чатъм и неговата лейди — отбеляза спокойно той. — Или вие твърдите нещо друго?

— Дали да повикаме краля? — пошепна някой.

Хардгрейв и Уоруик не виждаха и не чуваха нищо около себе си.

— В никакъв случай! — отговори виконтът и се поклони подигравателно пред Ондин. — Това е… дамата, чийто произход Ан случайно успя да разгадае.

Лейди Ан се появи зад гърба му и направи драматичен жест с ръка.

— О, Уоруик, толкова съжалявам. Но нима ще се караме заради тази дреболия?

— Разбира се, че не! — прозвуча заповеднически глас и кралят застана между съперниците. — Какво означава това, лейди Ан?

— Трябва да знаете, Ваше величество, че тя не е лейди.

— И защо не?

— Предпочитам да не го кажа пред всички…

— Тогава си дръжте езика зад зъбите.

Дали ще ме нарече предателка, питаше се с нарастващо отчаяние Ондин.

Решен да отиде докрай, Хардгрейв се обърна към краля:

— Чатъм се е оженил за тази жена, за да я спаси от бесилката.

— Да, тя е обикновена уличница — допълни саркастично Ан.

Кралят вдигна вежди.

— Наистина ли? — попита с учтив интерес той.

В залата надвисна потискащо мълчание. Ондин не знаеше да се радва ли, защото истината не беше излязла на бял свят, или да се ужаси от унизителното разкритие на Ан и Хардгрейв. Уоруик имаше много добър повод да се отърве от нея и сигурно щеше да го направи. Можеше да заяви пред всички, че уличницата го е омагьосала, и да помоли краля да го освободи от черната магия…

Но графът не направи това. Първо поднесе почтително ръката й към устните си, после се усмихна на Чарлз.

— Да, Ваше величество, всичко това е вярно. Но кой би могъл да хвърли камък по мене? Докато зрителите крещяха злобно в очакване на жестокото представление, аз видях красиво лице и горда осанка. Никога преди това не бях срещал такава прекрасна жена — а тя беше осъдена на жестока смърт. Още от пръв поглед разбрах, че я обичам, затова помолих присъстващия монах да ни венчее веднага. За Бога, Ваше величество, кой мъж би устоял на това небесно създание? Кой не би приел този кралски подарък?

След като графът съумя да защити жена си по този елегантен и много убедителен начин, Чарлз се засмя развеселено и заръкопляска. Скоро заръкопляска целият двор, очевидно възхитен от тази романтична любовна история. Кралят застана пред Уоруик и го потупа по рамото.

— Аз също не бих обърнал гръб на такава красавица, приятелю. — Той се обърна към Ондин и се поклони почтително. — Каквато и да сте била, днес сте истинска графиня и украшение на кралството ми. Не е ли време най-после да седнем на масата?

Той пристъпи величествено към дългата трапеза, следван от придворните си. Уоруик и Хардгрейв се погледнаха враждебно, Ан стисна гневно устни. Сърцето на Ондин биеше лудо. Уоруик я защити, и то много по-енергично, отколкото беше нужно. Как да му благодари?

— Като набеждавате жена ми, обиждате мен, Хардгрейв — отбеляза ледено Уоруик. — Лейди Чатъм може би е безпомощна срещу злобата ви, но аз ще съумея да защитя честта й.

Той се обърна и поведе Ондин към масата. Гласът на Джъстин прозвуча весело и безгрижно зад гърба й:

— Ама че глупост сторихте, Ан! Красивата ми снаха може да е израсла на улицата, но това е къде-къде за предпочитане в сравнение с канала, в който са се родили повечето дами.

Ан измърмори някакво проклятие, което наистина напомняше за обитателите на канализацията, и Джъстин избухна в смях. После се приближи до Ондин и улови ръката й. Щастлива, тя тръгна гордо между двамата братя Чатъм към голямата маса, повтаряйки си колко много ги обича.

Късно вечерта Уоруик отведе жена си в частните им покои, после се върна да поговори с Чарлз.

Ондин реши да го чака. Окъпа се, избра най-красивата си нощница и седна пред камината с чаша портвайн.

Отдавна беше минало полунощ, когато вратата най-после се отвори. Уоруик погледна жена си, наля и на себе си портвайн и седна на отсрещното кресло.

— Защо си още будна?

— Исках да ти благодаря.

— За какво?

Ондин се намръщи, не знаейки какво да отговори. Той знаеше, че тя му дължи благодарност! Защо не улесняваше намеренията й? Защо чакаше отговор?

— Ан се опита да ме унижи, но ти не й позволи. Целият двор говори за необикновената ни женитба и никой не я намира за неприлична. Дори напротив, всички твърдят, че историята е много романтична.