Хедър Греъм - Триумф

— Но какво искахте да кажете преди малко? — настоя Тара. Тия се престори, че е погълната от разрязването на домата в чиния си. Усети, че лицето й пламва. Почувства как, докато Реймънд се опитваше да намери подходящите думи, чифт светлокафяви очи се впиват настойчиво в нея.

— Ами, те й казват…

— Как? — нетърпеливо запита Алайна. — Моля ви, полковник Уиър, разкажете ни за тази красива амазонка!

Тия впери поглед в лицето на снаха си. Запита се дали във въпроса на Алайна няма някакъв скрит намек. В началото на войната самата Алайна се бе занимавала с шпиониране и ако не бе заловена от собствения си съпруг, вероятно щеше да бъде екзекутирана. Доколкото тя знаеше, мъжете шпиони биваха наказвани сурово както в Севера, така и в Юга, но въпреки заплахите досега нито една жена не беше осъдена на смърт за предателство.

Алайна изглеждаше истински заинтригувана от разказа на Реймънд. Преди да продължи, той погледна право към нея.

— Е, наричат я „лейди Годайва“, ако това е достатъчно като обяснение. Очевидно тя сама е измислила това прозвище и сега вече всички я наричат така.

— Хм, Годайва… това означава ли, че и тя като прославената си предшественичка е яздела чисто гола сред полето? — попита Джарет. Гласът му прозвуча застрашително гневно.

На Тия й се искаше да потъне вдън земя.

— Трябва да се намери някакъв начин да се укроти жена с толкова безразсъдно и дори опасно поведение — обади се Иън. Може би тя не си дава сметка колко невинни хора могат да загинат, ако си въобразят, че тя е някакво митично създание, появило се внезапно, за да ги поведе на смъртен бой в защита на честта на Юга.

Алайна се закашля, но внезапно нададе тих вик и млъкна. Тия се досети, че брат й е стиснал силно ръката й под масата. Но защо брат й продължаваше да я гледа с толкова подозрителен поглед?

Тия се огледа, застана нащрек и веднага си помисли, че те двамата явно се опитваха да смекчат тона. Но си личеше, че Алайна беше по-ядосана, докато Иън беше по-подозрителен.

Може би Иън имаше известни основания да бъде подозрителен, като се имат предвид миналите преживявания. Но това бе толкова отдавна. Разбира се, Алайна нямаше никаква вина.

— Честно казано, в много ситуации положението на Юга е било съвсем отчайващо — обади се Тара. — Може би тази жена се опитва да стори всичко, което е по силите й, за да отклони преследвачите и да спаси живота на нашите войници.

— Но все пак ситуацията е доста интересна, нали? — внезапно заговори Тейлър Дъглас. Той прокара пръсти по ръба на чашата за вино, сведе поглед и продължи: — Да се отвлича вниманието на войниците чрез някоя дръзка изненада не е новост, но така поражението може да се избегне само временно, защото рядко могат да се намерят пълни глупаци, както сред северняците, така и сред южняците. — Той вдигна глава и се вгледа в пребледнялото лице на Тия. — Допускам, че, когато тази така наречена Годайва се появи отново, ще се окаже в много по-голяма опасност, отколкото е предполагала, понеже войниците вече ще знаят, че тя се опитва да ги заблуди.

— Удивително е колко глупави могат да бъдат понякога мъжете! — заяви Алайна.

— Не бих искал да обидя нежния пол, госпожо Маккензи, но същото би могло да се каже и за жените, след като наоколо препуска шпионка на Юга, при това гола, както майка й я е родила.

— Изглежда, говорите от собствен опит! — възкликна Реймънд. — Сър, да не би вие самият да сте били заблуден от тази прекрасна бунтовничка! Да не би да знаете за тази амазонка нещо, което аз не знам?

Тия се втренчи в Тейлър, молейки се мислено изражението на лицето й да не я издаде. Той се поколеба за миг.

Младата жена имаше чувството, че сърцето й ще спре.

— Струва ми се, че я видях — сериозно рече той след миг. — Да, признавам си, че станах жертва на въпросната дама.

— Жертва! — промърмори Тия и бързо прехапа устни.

— Познавате ли я? — попита Алайна. — Искам да кажа, познавате ли я лично?

Той я погледна.

— Защо смятате, че бих могъл да я познавам?

— Сър, вие сте от този щат. Със сигурност сте присъствали на някои балове и барбекюта и щяхте да знаете, ако е дъщеря на плантатор, политик или примерно на някой изследовател-ботаник от Флорида. — Тя се втренчи напрегнато в Иън, имайки предвид собствения си баща.

Тейлър Дъглас се усмихна.

— Дамата, която срещнах, със сигурност не беше русокоса.

— Но тя би могла да се дегизира и да си сложи перука — предположи Иън.

— Не — категорично заяви Тейлър. — Уверявам ви, че тя не беше блондинка и не носеше перука.