Хедър Греъм - Триумф

От погледа на Тия не убягна мигновеното смръщване на баща й. Веднага изпита съжаление за лекомислените си думи. Приближи се до баща си и го целуна по бузата, после добави:

— Всъщност завиждам на Иън за прекрасните му деца.

— Естествено, нали те са моята гордост и радост — обади се Иън, — само че няма защо да завиждаш. Един ден сигурно ще имаш свои.

— Няма, защото ще си живея по-добре като тяхна леля и стара мома! — увери го тя и допи шерито.

— Помниш ли Тейлър Дъглас, Тия? — попита Джарет.

— Не, не си го спомням — отвърна тя и погледна към Тейлър. Искаше й се да не я гледа по този начин, сякаш я познаваше твърде добре. — Но вече се запознах с него.

— Да, запознахме се. И бяхме официално представени — любезно отбеляза Тейлър, без да отделя поглед от нея. Усмивката му й се стори застрашителна. — Може би, сър, вашата дъщеря ми се струва позната от някога заради необикновената й сърдечност и чар.

— Ние посрещаме сърдечно всички новодошли в Симарон, нали, татко? — изрече Тия. Джарет повдигна вежди към дъщеря си и тя мигновено разбра, че той се съмнява в способностите й да посрещне учтиво и радушно един гост, който се сражава на страната на янките. Затова Тия побърза да се обърне към Рийвс с думите: — Бих приела още едно шери с благодарност, Рийвс. Не съм вкусвала нищо подобно, откакто заминах от Симарон.

— Така е — кимна одобрително Тейлър. — Не е лесно да се напредва по пътеките на войната, дори се налага понякога да се действа с голи ръце.

Тия отново усети как страните й пламнаха, но за нейно щастие в следващия миг на прага се появи Реймънд Уиър.

— А, Рей, идвай по-бързо! — извика Джарет. — Хайде, влизай. Рийвс, ако обичаш, уиски за полковника.

— Благодаря, Джарет — отвърна Рей, пое подадената му чаша и я вдигна за наздравица: — Да пием за живота!

— За живота! — отекнаха гласовете на всички присъстващи и вдигнаха чашите си.

— Полковник Реймънд Уиър от Конфедеративните щати на Америка… полковник Тейлър Дъглас от Съединените щати на Америка — представи ги официално Джарет и накрая кимна към двамата офицери, изпратени за преговорите.

Те се поклониха един на друг, спазвайки стриктно професионалния етикет.

— За мен е чест да се запозная с вас, полковник Дъглас — кимна Рей.

— За мен също, полковник Уиър — отвърна Тейлър.

— От Флорида ли сте, сър?

— Отрасъл съм недалеч оттук, но много отдавна не съм бил във Флорида.

— Флорида е моят роден дом, сър, и аз никога не съм я изоставял.

— Същото изпитвам и аз, сър — съгласи се Тейлър.

— В такъв случай може би трябва да оставим двамата джентълмени да се заемат със задълженията си — намеси се Джарет. — Когато приключат, ни очаква празничната вечеря.

До началото на вечерята оставаха няколко часа. Очевидно ставаше въпрос за размяна на немалко пленници, но през цялото време, докато траеха преговорите, двамата полковници стриктно се придържаха към основния принцип при подобни договаряния: разменяха се редници срещу редници, лейтенанти за лейтенанти, полковници за полковници. Разбира се, не винаги имаше точно съответствие в чиновете и в такива случаи се разменяха двама редници за един сержант или трима сержанти за един майор или двама редници и един сержант за един лейтенант.

Рийвс периодично се появяваше в кабинета, за да долива уиски в чашите и да предлага пури, а също и за да следи дали двамата военни спазват неписаните маниери, задължителни за истинските джентълмени — дори и когато се стигаше до разгорещен спор, те не повишаваха тон. Към седем и половина от кабинета долетя вестта, че е постигнато споразумение почти по всички въпроси и че полковниците с радост ще се присъединят към фамилията за коледната вечеря, както винаги в осем часа, ако фамилията няма възражения.

Докато очакваше вечерята на верандата заедно с цялото семейство, Тия се изпълни с чувство на топлина и задоволство — нещо, което не беше й се случвало от доста време. Макар че в разговорите не можеше да се избегне напълно темата за войната, тази вечер тя не бе основната. Алайна говореше за живота в Сейнт Огъстин и за Риса, съпругата на Джеръм, с която тя живееше. Преди няколко седмици Риса бе заминала на север. Отдавна не бе виждала баща си — Магий, генерал от армията на Севера — и тъй като нямаше ни най-малка представа къде се намира съпругът й в момента, бе решила да заведе сина си да се види с дядо си. Тия разказа на родителите си за съпругата на Джулиан — Рианон, която бе помогнала след сериозното раняването на Джеръм при едно от последните нападения. Нямаше спорове, само откровени разговори между членовете на семейството, които споделяха преживяното. Тия, седнала до баща си на стъпалата на верандата, се чувстваше щастлива, облегната на силното му рамо. Само ако…