Хедър Греъм - Триумф

Рей и Тейлър се появиха на верандата.

— Господа, разрешихте ли всички спорни въпроси? — попита Джарет.

— Да, сър — увери го Рей.

— Искаме да благодарим най-искрено от наше име за вашето гостоприемство — добави Тейлър. — Както и от името на мъжете, които ще бъдат разменени. Постигна се споразумение, че те няма да се бият повече, а ще бъдат освободени от служба и ще се върнат към цивилния живот.

Тия погледна към Реймънд Уиър. Сигурно Тейлър не бе разбрал правилно споразумението; южняците не можеха да си позволят да разменят войници, а след това да не ги използват в битките.

Но Реймънд Уиър стоеше и слушаше, без да възрази на Тейлър. Баща й стана и обяви, че е време да отидат в трапезарията и да се насладят на вечерята, както и да благодарят на Бога, че ги бе събрал заедно в тази празнична нощ.

Алайна и Иън седяха един до друг на голямата маса в трапезарията, спокойни, че децата им си бяха легнали. Тия се оказа настанена между Реймънд и Тейлър, а баща й и майка й бяха от другата страна на масата.

Прислужниците поднесоха ордьоврите.

Баща й произнесе молитвата и разговорът се поде отначало около безобидни теми като времето, храната, къщата, Бъдни вечер.

— Тъй като всички очакваме с нетърпение Коледа — заяви Реймънд, след като се сервира основното ястие и всички похвалиха Тара, — струва ми се, че мой дълг като офицер и джентълмен е да ви предупредя, полковник Дъглас, както, разбира се, и вас, полковник Маккензи, след коледните празници да напуснете колкото е възможно по-скоро тази част на щата. Заради коледните празници се отнесохме по-милостиво към врага. Но отношението към онези, които ще бъдат видени след Коледа, ще бъде много по-сурово.

С периферното си зрение Тия видя как Тейлър Дъглас, седнал от лявата й страна, започна да рони хляба с ръка, но промени изражението на лицето си.

— Благодаря за предупреждението.

— Освен това ще конфискуват и собствеността, полковник Дъглас, поне така чух. Може би не е зле да се замислите за някои спешни продажби. Както знаете, подобни неща стават и на север. В Арлингтън беше конфискувана къщата на съпругата на генерал Робърт Лий — северняците отказаха да приемат данъци от когото и да било друг с изключение на собственика и бедната саката лейди, принудена преди това да напусне къщата си, така и не можа да се завърне в нея.

— Боя се, че това беше наистина отвратителен акт — съгласи се Тейлър и погледна през масата към Иън, който му даде знак, че на всяка цена трябва да запазят спокойствие. — Генерал Робърт Лий е велик човек и славен водач и това се признава от приятелите му на север, което прави още по-трудно за тях да приемат факта, че в момента той е техен враг.

— О, те ще го намразят още повече, когато победи Севера! — поклати глава Реймънд. — Обаче всеизвестна истина е, господа, като с тези думи не искам да обидя никого от присъстващите, че с предателите трябва да се отнасяме сурово. Самият аз проявявам интерес към част от вашите имоти, които бих искал да закупя, полковник Дъглас.

— Нищо не е за продан.

— Рискувате да загубите цяло състояние.

— Не е чак такова голямо състояние. Възнамерявам да даря собствеността в южната част на Флорида на моя втори братовчед Джеймс Маккензи. А колкото до дома ми в Кий Уест… армията на Севера вече го използва за свой щаб. Имотът ми на юг от Сейнт Огъстин… е, в момента той се намира в ничия земя. Но все пак ви благодаря за предложението.

— Имам всички основания да вярвам, полковник Дъглас, че европейските сили са готови да признаят Конфедерацията като независим щат, което ще обърне войната в полза на Юга.

— Вече ви казах, сър, предпочитам да изчакам.

— Ние затягаме обръча около вас. Всъщност дори нашите жени успяват да отвличат вниманието и да намаляват бдителността на вашите така наречени войници, сър!

— За какви жени говорите? — намеси се Тара с любезен, но твърд глас, с намерението да предотврати надигащия се спор.

— Госпожо, чух от достоверни източници, че една наша непокорна и смела девойка препуска сред горите, подмамвайки врага, за да го отклони от целта. Казаха ми го хората на капитан Дикинсън. Те са били изпратени да завземат един фургон с доставки за янките и едва не са били пленени от неколцина войници, които внезапно са изскочили, когато една красива амазонка, съвсем го…

Замълча и изгледа поред Тара, Алайна и Тия. Сетне се изчерви.

— Да? — подкани го Тара.

— Е, тя е била като олицетворение на справедливото възмездие, разбира се — отвърна Реймънд.